автор: KBoianov

Проскърцва лед под лапите
и е замръзнала пътеката към бъдното.
Сковани са пъртините на мислите
и ехото стаено не отвръща.
Дъхът е заскрежен,
че е духът премръзнал от безвремие.
В омая лунна са очите взрени,
в молитва няма за пътека.
Но зверски вой изтръгва се от гърлото
във бездуховните предели,
защото е болезнено до кокал.
Пълна луна,
безстрастно взряна в глутницата.
Седефена безмълвница.
Вълча луна
- кръвожадно стенание.
Вопъл за слънце.