автор: frezija

И суетата - суета,
и утрото - човешко.
От тук, до края на света -
възможности и грешки.
Не си избирам, нека те
сами да ме намерят.
Препускат лудите коне,
копитата им стрелят.
От тук, до яловата пръст -
минути и безвремие.
По въздуха чертая кръст.
Ще дойдат да ме вземат!

Ще има мирис на трева
и вкус на боровинки,
а в шепите на есента
ще зазвънят стотинки,
с които ще си купи дъжд-
добър и изобилен.
И той ще плисне изведнъж
върху ми, вместо сили.
Ще се изкъпя за разкош.
Ще падна гола ничком.
С последния останал грош
ще си платя за всичко!