автор: amadeus

Виртуални ръце, виртуални прегръдки -
просната мрежа от свят до света,
изплетена тихо от изстинали пръсти
над черни клавиши, зад двери запрени.
Виртуална любов, виртуална омраза,
виртуални хранилки за болното его;
виртуални сълзи, виртуални усмивки,
безсловесни раздумки, виртуално родени;
виртуално претеглена унция плът,
виртуално поднесена с жажда за слава;
виртуален албум, оцветен виртуално -
виртуално подобие с чуждата маска;
единици и нули насред пясъчен замък,
споделен виртуално, виртуално харесан -
аватар на живота с дигитална душа.