автор: avloeis

Снегът бе трупал цяла нощ своите преспи и заличаваше всяка следа на живот.
Градът все още спеше в ранното утро и бялата покривка стоеше непокътната. Единствено старата лампа се поклащаше от вятъра сякаш в опит да събуди отдавна замрялата в нея светлина. Ала опитът остана неуспешен за кой ли път... Уличните лампи угаснаха една по една с появата на слънцето и надеждата на старата лампа да освети нечии стъпки в нощта си отиде..
Тя отдавна стоеше така, сама, безпризорна, окачена на тази лозница. Нямаше ръка, която да я почисти, която да й вдъхне живот...
Денят отмина, слънцето бавно се спускаше към хоризонта, но лампата стоеше тиха, замряла в сумрака, спряла със своите опити да заблести. Последните лъчи минаваха над земята в тих оглед и тогава като мъничък подарък един от тях се спря на старата лампа. За няколко мига простата лампа бе приказен фенер, докосната от слънчева милувка... ала бе само миг.