автор: benelina

Разменям шепа истини за чаша вино.
Затваря залезът последната врата
И да мълчиш, и да говориш не е имало
сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици.
Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза
най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям тишина за рой светулки.
Окото лунно хващам с дълго ласо.
Не може звезден прах да излекува
страстта на непроходилото щастие.
Сърцето в този ритъм ще се пръсне.
Посипвам равносметки с пепелище.
Разменям се. За смърт и без възкръсване.
За мъртвия - добро, или пък нищо.