автор: cattiva2511

Седма глава

Два дни, след като мъртвецът уби Габриел, Тристан все още не бе посетил затворника си. Не знаеше какво да му каже, още по-малко какво да направи. През последните години от живота си той съществуваше заради мечтата, как забива сабя в сърцето на Бастида, като преди това му напомни за мародерствата на младини.
Сега, обаче, нещата не седяха така. Мигел Де Бастида бе в ръцете му, нищо не му пречеше да си отмъсти… но Тристан нямаше желание.
От друга страна бе взел решение да е първият любовник на красивата наложница. Каза й, че ще „споделят“ секс, но му трябвало малко време. Кой мъж говори така? Истината, Тристан да протака бе, за да задържи Зев още малко. Ако си легнеше с нея тя щеше да вземе ходещия труп и да си замине. Това го депресираше. По дяволите, Тристан се превръщаше в хленчеща жена и всичко това заради Зев Беллрингер от Б3К.
— Имаме гости, Тристан! — прекъсна мислите му Жюл. Тристан се стресна, последните му посетители не бяха от най-приятните. Да не говорим, че след смъртта на Габриел Дрейтън Тристан притежаваше още един кораб и още един екипаж. Вече бе взел решение да го даде на Жюл, за да го управлява от негово име. Още един подарък от Зев. Тя му каза, че така като се съгласил да й дари наслада тя ще му се отплати. Това го гнетеше. Той не бе някоя проститутка, на която се плаща… но Зев му каза, че прекалено се притеснявал, ако не искал да приеме подаръците й просто да не ги взима и толкова. Естествено Тристан не искаше да се откаже нито от кораба, нито от затворника, нищо че на този етап не знаеше какво да прави и с едното, и с другото си притежание.
— Кой е този път, Жюл?
— Бетина Варлен и капитан Стенли Х. Туидъл. Знаеш ли, представях си го по друг начин. Зев ми каза, че той е капитанът на най-могъщото оръжие за унищожаване на двете вселени. Не разбирам много добре какво означава това, но звучи внушително. Очаквах да видя някое страшилище, а Стенли Х. Туидъл е… ами… хъм…
— Ходеща торба с кокали? — подсказа му Тристан. 790 му влияеше зле.
— Ами, да, точно на това прилича — Жюл не знаеше за говорещата глава-робот. Бе приел самата Зев и Кай учудващо спокойно и с доста чувство за хумор, но Тристан реши да не показва всичките странности на наложницата пред останалите. Така като повечето не разбираха и дума от това, което се говореше, те постепенно свикваха с новите приятели на Тристан и накрая просто ги приемаха такива каквито са. Но как да им обясни, че Зев е влюбена в две хиляди годишен бивш убиец, че тя притежава говореща метална глава и че е наполовина човекояден гущер? Не това не можеше да се приеме толкова лесно, Тристан знаеше най-добре.
— Зев видя ли ги?
— Не още, тя се разхожда до потока, а Кай не е помръднал от мястото си цял ден. Каза, че чакал Зев да приключи със забавлението си и да си ходят. Този човек не спи, не яде и мисля, че дори на мига… отговаря едносричково на всеки въпрос, който му задам… не мисля, че ми харесва — Тристан бе съгласен с изказаното мнение. На него пък трупът, никак не му харесваше. Зев прекарваше толкова време с него в стаята си, от където пък мъртвото парче месо почти не помръдваше. Първоначално искаше да я придружава навсякъде, за да я пазел, но тя му казала, че това място е безобидно и иска да се позабавлява, с Тристан естествено, преди да си тръгнат.
— Добре, покани ги в салона, нека видим какво искат! Внимавай Жизел да не ги види, не знам какво ще стане, ако реши да вземе детето си от Зев. Има голяма вероятност и тя да си загуби главата, а това едва ли ще се хареса на истинската Бетина Варлен — откакто Жизел Варлен видя и последното изпълнение на гостите на Тристан, тоест загубата на главата на Габи, тя се затвори в една стая. Хранеше се сама, не излизаше дори и за минута навън и Тристан беше почти забравил за нейното съществуване.
В салона влезе мъж на около четиридесет и пет — петдесет години. Беше висок и слаб, с русолява коса и най-смешната шапчица, която Тристан някога бе виждал. На шапчицата имаше изписана една цифра — четири. Какво ли можеше да означава това? До него скромно се придвижваше едно момиче, което и да приличаше досущ на Зев, нямаше как да се сбърка. Девойката гледаше плахо към Тристан, раменете й не бяха гордо опънати назад, а сребристата й коса бе вплетена в дълга и дебела плитка, преметната на рамо и стигаща до хълбока й. Преди тази жена-дете щеше да го очарова, но сега скромния й поглед само го подразни.
— Къде е Зев и мъртвеца? — попита директно капитана на Лекс и седна в едно кресло, като скръсти демонстративно крака и ръце. Погледна надменно Тристан и зачака. Ако не го познаваше, от 790 и Зев, Тристан щеше да реши, че това държание му е присъщо, но смешното господство, което излъчваше Стан бе само, за да покаже на света, че сега той е капитан на Лекс и с него не бива да се прави шега. Само че Тристан познаваше Стенли Х. Туидъл — предателят.
— Разхожда се в гората… защо сте дошли?
— Стана ми скучно на Лекс, пък и Бетина иска да види майка си, обещах да я заведа до мястото наречено Аржентьой. Но искам да вземем Зев с нас, ако ми се изплъзне домашния й любимец тя ще ми откъсне главата. Пък и Бетина не иска да правим секс, какво друго да правим на кораба? — отново високомерно се изказа Стан, като повдигаше и спускаше веждите си. Това образуваше множество бръчки на челото му и Тристан едва не се засмя на този смешен човечец. Това ли е човекът, предал целия хуманоиден род във Войната с насекомите?
— Ще ви дадат стая, нека медмуазел Варлен да се настани там. Ако искате, през това време, ще Ви заведа при Зев, капитане, за да говорите с нея — Тристан не би изпуснал, за нищо на света, тази среща. Зев наистина можеше да откъсне главата на капитана си. Естествено нямаше да го направи, защото го обичаше, но срещата щеше да е интересна.

* * *

Зев се препичаше гола на брега до потока. Когато стигнаха до нея Тристан и Стан се заковаха на място. Очите на капитана на Лекс се разшириха и той започна лакомо да се облизва докато се взираше в перфектното голо тяло. Тристан се усмихна под мустак.
Зев извърна глава, към тях. Беше ги чула отдалеч, но искаше да даде време на Тристан да се наслади на тялото й, за да знае какво ще получи, когато правят секс. Знаеше, че и Стан е с него, можеше да го помирише, но „клечко“ не я притесняваше. Не за пръв път се прокрадваше, за да я погледа. Много пъти, докато Зев се къпеше, Стан скрит я съзерцаваше. Тя знаеше, че го прави, аромата му го предшестваше. Силното възбудено дишане и леките възклицания, които издаваше, докато се облизва по нея, не можеха да останат незабележими. Леко и с грация Зев стана, намъкна мъжкия панталон, по голите си бедра и сложи широката бяла риза. Усмихна се на новодошлите и зачака да я заговорят.
— Твоят капитан искаше да те види! — каза ухилен до уши Тристан.
— Какво направи с Бетина, Стан? — щом той бе тук, какво ли правеше домашния й любимец?
— Тя искаше да види майка си и… — в същия момент, когато Стан си отвори устата, погледа на Зев потъмня от гняв. С бързо, почти мълниеносно движение, тя стигна до капитана си, хвана го за гушата и го вдигна във въздуха. Той започна да мята с крака и да се бори с ръката, която стискаше гърлото му. Оцъкли очи и страхливо погледна към нападателя си.
— Стенли Х. Туидъл, ще изтръгна сърцето ти, ще изям мозъка ти и след това ще те нарежа на малки парчета и ще нахраня Лекс с тях! — ядосано нареждаше Зев.
— Но защо? Какво съм направил? — попита червен, като дрехата си, капитанът на Лекс. Той наистина не разбираше, помисли си Тристан. Явно Стан не бе от най-умните, наред с другите му недостатъци.
— Ще те обеся за собствените ти черва, ще изтръгна очите ти от орбита ще…
— Зев, ако не го пуснеш ще го убиеш наистина! — развеселено се обади Тристан. Каквото и да говореше тя, нямаше да го нарани истински. Зев погледна към него, сви устни и пусна жертвата си. Стенли падна на земята, стисна се за гърлото и започна да кашля и да се гърчи.
— За малко да ме убиеш, побърка ли се Зев? — проплака Стан, докато се опитваше да си поеме глътка въздух.
— Ако исках да го направя, сега нямаше да ми говориш, а аз щях да съм новият капитан на Лекс. Как можа да доведеш тук момичето? Добре! Няма значение, нека види майка си, но тя ще се върне с нас на Лекс!
— Какво стана с годеника й, да не го уби?
— Да! — отряза Зев. Стенли се уплаши.
— Да не си полудяла, сега ще ни погнат с камъни и дървени пики и ще искат да ни набучат на някой кол? Да се махаме от това отвратително място. Лекс е почти сит, нека да си ходим!
— Искам да остана още малко, Стан, и те ще ме чакаш! — заповяда синекоската.
— Докато ти се забавляваш, тук долу, с тези примати, аз си седя на Лекс и скучая. Искам и аз! Искам лесни жени и много алкохол… искам да правя секс! — каза като малко дете капитанът.
— Алкохолът тук не е лош, Стан, ще ти хареса… — усмихна се Зев.
— А жени? Има ли красиви жени? Ако ми откажат ще унищожа тази планета, така да знаеш!
— Не, няма да го направиш! Питай ги дали искат да правят секс с теб. Но тук хората са много обидчиви, не им предлагай директно, това ги „разстройва“ — усмихнато сви рамене Зев. Обърна се и тръгна към дома. Спря за момент и отново погледна Стан и Тристан. Помаха им с пръст, за да я последват с думите: — Хайде, Стан, идваш ли?
Стенли Х. Туидъл само сви рамене и тръгна, като послушно кученце, след Зев Беллрингер. Тристан се разсмя високо и ги последва.

* * *

— Когато разбрах, че държиш в мазето си Бастида, тръгнах към дома ти. Корабът ми се нуждае от малко ремонт, но това може да почака за сега… как го направи, къде го намери и защо, за Бога, е още жив? — нареждаше капитан О`Кейси още от вратата.
— Подариха ми го! — отвърна младия мъж. Ухили се и седна на един стол и зачака приятеля си да се присъедини към него.
Откакто Стан и Бетина пристигнаха предния ден, Тристан не спря да се смее. Бетина веднага отиде в стаята на Жизел, Зев й даде разрешение. Тя остави майката и дъщерята да споделят преживяванията си насаме, но това й докара толкова лошо настроение, че не говореше с никого, дори с Кай. Всъщност ако не беше той, тя и това нямаше да направи. Щеше да „покаже“ за малко Бетина на Жизел и да не им позволи да си говорят повече. Зев толкова искаше одобрението на мъртвеца, че се съобразяваше единствено с него. Това ядоса младия капитан, но нищо не можеше да промени. През това време Стан се разхождаше из къщата и търсеше жена за секс. Хвалеше се наляво и надясно колко е велик. Така като идваха много жени от селото да помагат в домакинството, Стенли ги дебнеше само да прекрачат прага на къщата. Брътвежите му не значеха нищо за местните. Наглостта му докара няколко шамара, два-три ритника в слабините и един избит зъб. Стенли не се отказваше, но опитите му оставаха все същите — напразни и болезнени. На Тристан му стана хоби да шпионира целия този спектакъл. От друга страна, така като Зев се цупеше, тя не се домогваше до него и всъщност нямаше какво друго да се прави. Е, можеше да се заеме с отмъщението си или да разгледа новия си кораб… но живота в дома му, бе много по-интересен.
— Подариха ти го? Кой може да направи такова нещо? Да не е Габи, видях кораба й — ухили се самодоволно Кейси.
— Всъщност… хъм… Габи… ами… сега „Червения дракон“ е мой — замънка под носа си Тристан.
— Твой? Как така?
— Ами-и-и, Габи изгуби някои части от тялото си и това я прави неспособна да се грижи за кораба си.
— Какво е станало? Пострадала ли е? Знаеш, че не харесвам нагли жени като нея, но да не би да е осакатена?
— Може и така да се каже… да речем, че Габи вече не може да има мисловна дейност.
— Ударила си е главата?
— Не, загуби я! — Тристан дори не се смути. Целият му свят се обърна, след срещата му със Зев. Приемаше живота, смъртта и всичко останало с хумор, за който никога до сега не бе подозирал, че притежава. Ако преди някой му кажеше такова нещо, щеше да се ядоса, но сега някак всичко бе в розово.
— Моля? Мъртва ли е? Тристан, това ли искаш да ми кажеш?
— Да, точно така. Заплаши Бетина и тогава нейния приятел взе мерки и…
— Бетина? Приятел? Нали пиленцето ти се измъкна, върна ли я?
— Не, тя се върна, защото намерила нещо по пътя, което искаше да ми донесе.
— Какво, в името на Бога, е намерила? — Кейси започна да приглажда нервно червената си, буйна коса.
— Мигел де Бастида!
— Искаш да ми кажеш, че студената дамичка, е намерила Бастида и ти го е довела?
— Не, донесе ми подарък, дори му сложи червена панделка! — разсмя се Тристан.
— Тя не е това, което изглежда, нали? Има нещо сбъркано в нея…
— Не сбъркано, Кейси, различно. И да, не е това, което изглежда, ако наистина я опознаеш ще ти хареса. Остани за вечеря… — Тристан се усмихна самодоволно, като си представи, как ще събере цялото домочадие на масата и ще гледа театър. Щеше да накара двете Варлен да се присъединят, също и Жюл и Малома, и капитана на най-мощното оръжие за унищожение на двете вселени… ако още бяха две… Да, тази вечер щеше да е просто прекрасна. Дали да не покани и Бастида? Е, не, това вече щеше да е прекалено.

* * *

Тристан бе седнал на чело на масата, а до него се мъдреше начумерената Зев. Тя гледаше с отровен поглед Кай, и ровеше в чинията си, без да се храни. Кейси и Жюл си говореха тихо, а Стенли Х. Туидъл, изказал гастрономически си възторг, ядеше порция след порция дори без да диша. Жизел и Бетина още не бяха се присъединили към тях. Тристан бе пратил Мадлен да ги доведе, но тя се върна три пъти с различни глупави извинения от страна на жените. На четвъртия път Тристан се ядоса и се качи лично да ги домъкне. Те щяха да развалят добре плануваната му вечер, а това не биваше да се случва.
След като заплаши жените, че ще ги даде на лошата Зев, те веднага тръгнаха след него, като покорни овчици. Бетина му крещеше по пътя колко го мрази, че е нагъл и деспотичен пират и прочее. Тристан пропусна между ушите си цялата тирада и само сви рамене, както обичаше да го прави Зев. Господи, съжаляваше мъжа, който щеше да вземе Бетина Варлен за жена. Сигурно щеше да надуе главата на горкия човечец.
Още щом влязоха в салона Тристан чу зад гърба си едно ахване. Обърна се и видя, че очите на Жизел са широко отворени и пълни със сълзи. По дяволите, сега пък какво?
— Райън? — попита с треперещ глас майката на Бетина.
Кейси стана от стола си и се взря невярващо в Жизел.
— Жизел? Мили Боже, нима е възможно?
— Райън… моят Райън! Мислех, че никога вече няма да те видя! — по бузите й потекоха сълзи на радост. — Защо те нямаше толкова дълго?
— Изминаха четиринадесет години, преди да бъда свободен да се върна при теб, но реших, че едва ли ще ме чакаш толкова дълго. Макар че все още те обичах, сметнах, че не бива да обърквам живота ти.
— Казах ти, че вечно ще те чакам.
— Четиринадесет години изглеждаха като цяла вечност… Ти беше толкова млада, когато се разделихме, само на шестнадесет години, а сърцата на младите момичета се променят — каза Кейси, като отиде до нея и обхвана лицето й с две ръце.
— Изгубих надежда, че някога ще се върнеш, но никога не съм преставала да те обичам, Райън.
Устните им се сляха в продължителна целувка.
— Значи се познавате? — попита Тристан, но всъщност направи констатация.
— Да, Тристан, това е бащата на Бетина — обясни Зев. Тя знаеше за разговора, майка — дъщеря, относно истината за раждането на Бетина. — След сватбата, наложена от бащата на Жизел, тя срещнала този млад моряк и двамата правили секс. Забременяла от него и не казала на мъжа си, че не той е баща на детето. Приятелят ти знаел, че ще има дете, но вместо да се погрижи за тях, тръгнал по моретата, за да събирал пари, та да осигурил добър живот на жената и детето.
— Това не е точно така… — запъна се Кейси на Зев. Искаше да се оправдае, да каже истината, да обясни мотивите си, но Зев само поклати глава и вдигна ръка, за да го накара да млъкне и продължи:
— Аз нямах семейство, но сега имам. Няма нещо, което да не направя за тях. Ако толкова си обичал жената и бъдещето си дете, си щял да останеш с тях, а не да оставиш слабохарактерната Жизел да отгледа дъщеря си в дома на човек, когото си знаел, че не харесва и който я е мачкал. Ти си също толкова виновен за съдбата на Бетина, както и майката, която не може да защити детето си. За това ще ви взема Бетина, за да й дам живота, който заслужава. Няма да я оставя на вашите, така наречени, грижи! — Зев говореше напълно спокойно, без да повиши тон и гледаше критично новосъбраното семейство. Такива хора я оставиха в приюта на Б3К, такива слаби и уплашени хора, които като видели, че дъщеря им има лоши гени, я изоставили да се оправя сама. Нямаше да позволи на тези тук да продължават да унищожават домашния й любимец.
— Близнаци ли си родила, Жизел? — попита смутено капитан О`Кейси. Не му се нравеше идеята наглата девица да му е дъщеря. Другата… тя изглеждаше кротка и мила, а и сега, когато капитана натрупа богатство можеше да даде на жена си и детето си чудесен нов живот.
— Не, тази жена ни е непозната, тя… тя… тя иска да ни отнеме дъщерята, Райън, иска да я отведе със себе си Бог знае къде… не й позволявай, моля те! — разрида се Жизел и се хвърли в прегръдките на единствената си любов.
— Няма как да ме спрете!
— Зев, моля те, не ги наранявай, Кейси ми е приятел… — Тристан се уплаши, че Зев може да премахне тези две пречки от пътя си.
— Естествено, че няма да ги умъртвя, те са биологичните родители на Бетина, ще я разстроя ако го направя. Нека им се порадва малко, вече не ми се стои на тази планета. Ако няма да правим секс, Тристан, искам да си ходя! — каза Зев като го погледна изпитателно. Настъпи неловко мълчание, което бе прекъснато от Стенли Х. Туидъл:
— И какво, няма ли да продължите? Стана ми интересно, хайде моля-я-я ви, продължавайте да развличате капитанът на най-могъщото оръжие на двете вселени.
— Те вече не са две, капитане, унищожи едната не помниш ли? — озъби му се Тристан. Ядоса се! Как сега да задържи Зев? Дори и да правеха секс тя пак щеше да си иде, да не правеха щеше да направи същото. Явно той наистина не значеше нищо за нея. Нямаше как да я задържи на сила, това бе невъзможно поради толкова ред причини. Тристан изостави живота си, възгледите си, мечтите си и дори омразата си заради наложницата, а тя никога не е имала намерение да изпита към него каквото и да било. Беше се влюбил и тази любов направи света му друг, различен и крайно интересен. Изведнъж неговите проблеми станаха маловажни, неговите мисли ограничени. Но всичко е било напразно, Зев Беллрингер от Б3К беше и винаги щеше да остане влюбена в Кай, последния Брунан-Джи, ходещия труп, който не можеше да й отвърне.
— Ти нямаш право да вземеш дъщеря ми, лейди… дори не знам името ти! — ядоса се бащата на Бетина.
— Името ми е Зев. Имам право колкото и ти! Къде си бил до сега в живота й, че да предявяваш правата си? Ти си слаб, за това аз поемам грижата за Бетина и това е окончателно. Стан, прибираме се на Лекс. Кай, да вървим! Бетина, тръгвай…
— Какво й става на тази жена? — попита отново Кейси.
— Мисля, че се проявят майчинските й инстинкти. Което е доста странно, защото гущерите не пазят малките си, но да не забравяме, че трансформацията на тялото на Зев я е лишило от възможността да се репродуктира и сега биологичния й часовник я е направил толкова емоционална по въпроса свързан с Бетина! — направи анализа си, без дори да мигне, Кай.
— И така да е, тя няма право да ни отнеме детето! — тросна се Кейси, като реши, че този човек може да „озапти“ наглата жена на име Зев.
— Аз не се интересувам от права. Мислите ви и желанията ви за мен не представляват интерес. Аз нямам чувства, така че молбите и аргументите ви няма да ме трогнат. Ако Зев пожелае да ви убия — ще го направя, ако поиска да убия момичето — ще го направя. Няма да спра, за това не се и опитвайте да ме молите за милост, преди никога не съм я давал на никого.
— Освен на мен! — ухили се победоносно Зев от Б3К.
— Достатъчно! — изпищя истерично Бетина Варлен, която до сега просто слушаше как искат да оправят бъдещето й, без нейното мнение по въпроса. Преди може и да не вземаше сама решенията си, но стига толкова! Откакто разбра, че света не е само тази Земя, тя установи, сама за себе си, че иска да се бори за това, което желае. — Никой няма да взима решения вместо мен повече. Искам да остана с майка си и баща си, Зев! — замоли се тя. — Много те харесах, след като разбрах, какво искаш да направиш за мен. Показа ми, че мога да бъда и друга, да бъда и силна. Вярно е, че майка ми не може да ме пази, както не го направи и до сега, но вината е и моя. Можех сама да се погрижа за себе си, нали така? Ако дойда с теб, отново ще остана под нечий ботуш и никога няма да стана самостоятелна. Моля те, Зев, остави ме намира!
— Не! — съвсем спокойно каза Зев и излезе от салона. Момичето е нейно, тя си я намери първа. Ако наистина имаше семейство, те щяха да я пазят и Зев никога нямаше да се докопа до Бетина. Така че щеше да си вземе домашния любимец и да си иде от това място, за да намери дом на новото си семейство — Стан, Кай, 790 и Бетина Беллрингер.