автор: alisaseslisa

Той дебне
и умерено
на обиден се прави.
Кротко хвърля отрова,
в леки дози
герой е.
Изчаква мига
да слезеш от пулта,
да бъдеш объркан…
После реже до дъно.
Проветрява духа си
от отрова отекъл
слугата- герой
на своя спектакъл.
Скроява играта си
коварно тогава,
когато силният
тъжен е .
Или леко задрямал.
И така, почти буден,
той му слага въжето.
Щастлив от омраза.
И не палач- жертва е…
Героите на егото
изчакват си часа-
една фалшива нота,
и ето- омагьосан си.
За да те смажат веднъж
и за сто вечности
с тока си.
Уж че търсят така
за душата покоя си.