автор: cattiva2511

Шеста глава

— Здравей, Кай! — усмихна се Зев.
Мъртвецът бе кацнал навътре в гората. Знаеше, че хората на тази планета все още нямаха машини, които да се движат над земята. Щяха да се уплашат от летящо насекомо. Така като нямаше да остават на тази Земя, Кай реши да не си навлича излишни проблеми, като бъде забелязан от местните.
— Стенли събуди твоята жена — рече той.
— Защо?
— Защото се чувствал самотен.
— Как реагира тя?
— Добре… вече. В началото изпадна в истерия… няколко пъти, но свикна с Лекс и с нас. Иска да види майка си, не иска да остава на кораба.
— Майка й няма значение за мен. Тя няма да може да се върне, след като си тръгнем от това място. Тогава ще разбере, че съм по-добрият избор.
— Ти не й даваш такъв, с какво си по-различна от баща й? — Зев се нацупи красиво на Кай. За човек без никакви емоции, страсти и желания, той винаги анализираше нещата и казваше истината такава каквато е. Само че Зев бе прекалено егоистична, за да се откаже от домашния си любимец. В началото подбудите й можеха да се нарекат благородни, но вече искаше да задържи момичето за себе си. Това нямаше да се промени, каквото и да й говорят.
— Това не ти влиза в работата, искаш ли да я върна?
— Аз не мога да искам или да не искам! Какво ще правиш с жената? — попита той. Някъде вътре, дълбоко в мъртвата си душа, Кай се вълнуваше единствено от Зев. Не можеше да прави секс с нея, не можеше да я заобича и не можеше да изпита някакво чувство… но нещо в него все пак присъстваше…
— Да тръгваме, най-накрая! Искам да видя тоя граф и да свършвам с тази работа.

* * *

Кай остави Зев на една самотна част на остров Сен Мартен. Облечена в мъжки дрехи, отново с пристегната коса и със 790 под ръка, Зев тръгна към „цивилизацията“ за да може най-накрая да намери графа.
В същото време Антоан Готие бе облегнат на стена, която бе част от къщите по улиците на Сен Мартен. Гледаше в нищото и се чудеше как да се напие довечера. Спомена за красавицата на кораба „Песента на вятъра“ го преследваше денонощно. Така се бе настроил на това парче, че би дал мило и драго да го има. Но естествено жените, като въпросната лейди, не поглеждаха мъже като него. Това го ядоса. С какво е по-долу от богатите контета? За себе си имаше високо мнение и много се дразнеше на гордите дамички, които го гледаха от високо и го подминаваха сякаш е калта под обувките им.
Докато оплакваше нещастната си съдба, я съзря. Бетина Варлен, облечена в мъжки дрипи, крачеща гордо из опасните улици на града, стиснала металната си кутия в една ръка. Какво ли имаше вътре, та девойката да не се разделя с притежанието си? Щеше да разбере, реши Антоан. Тръгна към момичето и се протегна, за да я хване за лакътя изотзад.
Някой се опита да я докосне, Зев само се обърна и заби свободния си юмрук в мъжа. Той падна на земята и я погледна стреснато, отдолу нагоре.
— Знаеш ли къде е граф Де Ламбер?
— Не… аз… — Зев го ритна в лицето и той изпадна в несвяст. Ако нямаше информация не бе от полза.
В край на сметка намери едно младо момче, което да я упъти до дома на графа. Къщата му се казвала „Плантация“. Каза й също, че обикновено графът по това време е на пристанището, така че нямало смисъл да се насочва натам. Когато стигна до мястото, което й посочи момчето видя един старец, който пък я насочи към търсения обект.
Графът бе с гръб към нея, но Зев прецени, че е млад и добре сложен, средно висок с черна коса. Тя вече бе решила да не го хареса, защото така трябваше да отстъпи Бетина, но все пак щеше да му даде шанс. Повика го и когато той се обърна видя златистокафяви очи и красиво лице. Ако не бе предназначен за момичето Варлен щеше да го попита дали искат да правят секс, но Зев не искаше да отнема мъжа на домашния си любимец.
— Ти ли си граф Де Ламбер? — попита тя. В началото графът я погледна раздразнено, защото реши, че е някое момче търсещо милостиня, но щом се взря в лицето разбра коя е. „Какво са сторили на косата й?“ — запита се той.
— Господи Бетина, мислех, че си мъртва! Когато капитан Мариво се върна и ни разказа какво е станало…
— Защо не тръгна да ме търсиш? — прекъсна го, спокойно и студено, бившата му годеница. Бивша, защото сега графът беше сигурен, че момичето вече не е достатъчно чисто, за да му бъде жена. Щеше да я направи своя любовница, не искаше да се отказва от красотата й, но нямаше как да позволи да се опетни името на бъдещата графиня. Дори и да не бе насилена и да бе все още девствена, което със сигурност не можеше да е вярно, хората все пак щяха да говорят.
— Вече ти казах, мислех, че си загинала… — запъна се под зоркия й поглед.
— Както и да е, заведи ме в дома си, трябва да те опозная! — отвърна раздразнено Зев.

* * *

— Мадам Варлен, радвам се, че днес се чувствате по-добре — каза граф Де Ламбер, когато Жизел Варлен влезе в кабинета му. — Сигурно е било шок за Вас да дойдете тук и да откриете, че дъщеря Ви я няма.
— Не се чувствам по-добре, мосю. Обаче отказвам да повярвам, че дъщеря ми е мъртва. Вие трябва да я търсите!
— Моля Ви седнете, мадам — Пиер посочи креслото до бюрото. — Открих дъщеря Ви, или по-точно тя ме откри. Бетина е в стаята до вашата и в момента се къпе…

Без да чука Зев влезе в кабинета. Изми се набързо и сложи огромния кат дрехи на гърба си, но отказа да седи далеч от графа. Трябваше да разбере какъв тип човек е, а това нямаше да стане без неговото присъствие. В кабинета той не бе сам. Майката на Бетина скочи от стола си и хукна към нея с широко отворени ръце. Така като Зев не искаше да я пипат опъна двете си ръце напред и нареди на жената да спре на място с думите:
— Ако ме докоснеш ще ти откъсна ръцете! — Жизел се закова на място. Какво ли е преживяла дъщеря й, та да се държи така?
— Бетина, колко се радвам да те видя… имам да ти разказвам толкова неща, баща ти почина… — заекна Жизел. Тя бе казала на дъщеря си, преди да отпътува, че Андре Варлен не е истинският й баща, но нямаше как да го признае пред Пиер Де Ламбер.
— И какво може да ме засяга това? — попита все още напълно спокойната и дистанцирана Бетина.
— Ако не искаш, сега може и да не се омъжваш за графа, решението какво да правиш от тук нататък е единствено твое. Ако все пак това е желанието ти, ще го приема, но ако не, може да се върнем двете у дома и да си живеем… — Пиер се намръщи. Може и да не искаше да взема Бетина за жена, но да се откаже от нея бе недопустимо. Трябваше да реши какво да прави с майката, та да може птичката да не излети от кафеза.
— Ти ли го уби? — наведе въпросително глава младата Варлен.
— Кого? — не разбра Жизел.
— Мъжа си, ти ли го уби? — така като Зев прегледа набързо спомените на Бетина и видя разговора й със слабохарактерната майка, знаеше, че онзи, който я е отгледал не й е баща.
— Не, как може да си помислиш такова нещо?
— Жалко! Графе! — Бетина игнорира майка си и обърна цялото си внимание към Пиер. Да, тази щеше да е негова, постоянно търсеше вниманието му. — Искам да поговорим, за да преценя дали си от добра порода…
— От добра порода? — за какво говореше момичето?
— Да, искам да знам гените ти, начина ти на мислене, дали имаш добра физиология… накратко всичко, за да преценя дали ставаш за добър съпруг и баща — Пиер се намръщи. Какво означаваше всичко това? Бе приел, че Бетина е млада, страхлива и свенлива. Идеалната жена, която да се държи изкъсо и да му доставя удоволствие, но това създание, което в момента го гледаше изпитателно, не приличаше на образа, който имаше преди.
— Бетина, ако графът не те иска, защото не си девствена, това също не е проблем… — намеси се отново майката. Това подразни Зев. В момента не говореше с нея. Прекалено късно се е сетила да защити интереса на щерка си, сега нямаше право на глас. Бетина й принадлежеше и точка.
— Девствена съм! Тристан не пожела да правим секс, но пък е много добър индивид. Искаше ми се да си прекараме добре, но той ми отказа — Пиер зяпна, а Жизел се отпусна в един стол. Започна да си мисли, че някой е подменил дъщеря й с друг човек.
— Нима сте искали да си легнете с този мръсен пират? — извика възмутено графът.
— Чистеше се, не беше мръсен, а и махна косата от лицето си. Така придоби доста красив вид. Има добри генни, един ден ще направи красиви деца. Защо да не искам да правя секс с такъв представител? — попита учудено Бетина. Нито Пиер нито Жизел имаха какво да добавят на това твърдение, поради което просто гледаха в една точка, без да си отворят устата. — Реших, че не ми допадаш, няма да има сватба, намери си друга! — заключи Зев и ги остави. Щеше да поспи и после да се върне на Лекс, за да отпътува от това ужасно място. Истината бе, че тя нямаше да даде шанс на този човек. Направи целия този спектакъл, за да може после да се оправдае пред Кай, че поне е опитала. Не че той щеше да се разсърди, или ядоса, или направи каквото и да било. Но думите, които казваше, като проста констатация, я засягаха. Искаше да му се хареса, но как да го направи с човек, който няма чувства?
Самият факт, че любовта на живота й, не можеше да й отвърне я натъжаваше, но въпреки това щеше да остане до него. По-добре така, отколкото далеч. Кай, Стан и 790 бяха нейното семейство и никой нямаше да й ги отнеме!

* * *

Зев се събуди и се изпъна като котка в огромното легло. Щеше да яде и после да си тръгне.
— О, Зев, даряваща красота на света, докато ти спеше аз се съзерцавах в красивото ти лице.
— 790, никога няма да ми омръзнат ласкателствата ти. След като ям с хората долу, ще се върнем на Лекс, тази планета ми омръзна. Няма с какво да се забавлявам.
— Ще оставиш ли момичето за себе си?
— Да, така ще направя!
— Защо тогава не убиеш торбата с кокали и не станеш капитан на Лекс? Може да запазиш ограничената форма на живот и да се отървеш от мъртвото парче месо и тогава ние тримата ще кръстосваме света и…
— Престани, 790, това няма да стане — на вратата се почука и това прекъсна безсмисления разговор. Зев стана и се наметна с един от халатите. Бяха й дали дрехи, които бяха от чеиза на Бетина. Зев нямаше търпение да се облече в кожи, освободена от катовете плат, които сега ограничаваха всяко едно нейно движение.
На прага стоеше Пиер Де Ламбер. Когато видя девицата, която очевидно бе чисто гола под халата, той се усмихна сластно. Зев се подразни, не търсеше неговия интерес, той всъщност й бе враг, защото Бетина беше нейна и нямаше да я дели с никого.
— Исках да Ви поканя на вечеря, Бетина…
— Слизам след малко.
— Ще Ви почакам, за да Ви придружа! — усмихна се той. Зев само сви рамене и после тресна вратата под носа му.
Облече се сама, забрани на местните да влизат в стаята й. Слугите мислеха, че девойката е преживяла голям тормоз и е брала много страх, та за това сега не иска никой да вижда голотата й. Кой знае какво са направили тези мръсни пирати на горкото дете? Чистата истина бе, че Зев мразеше да я третират като болна и саката и реши да избегне контакта с робите на графа.
Пиер я чакаше до вратата. Предложи ръката си за опора, за да я придружи до трапезарията. Зев го погледна надменно, но въпреки това го подхвана и двамата тръгнаха към стаята за хранене.
— Днес сте още по-красива…
— Не се опитвай да ме ласкаеш, казах ти, че не те харесвам и каквото и да кажеш или направиш няма да променя решението си! — сряза го тя. Това дръзко момиченце щеше да му плати за тези думи, но не можеше да го направи сега, докато майката е наблизо. Първо ще се отърве от старата и после щеше да накаже бъдещата си любовница.
— Аз само изказах мнението си, Бетина, нищо повече…
— Ако някой от семейството ми е в опасност, някой, за когото ме е грижа, няма да спра, докато не го намеря — това изказване не направи впечатление на Пиер. Той знаеше, че празните приказки на това девойче са напълно лишени от истинност. Какво можеше да стори тя в този свят управляван от мъже? Графа нямаше как да знае колко греши.
— Аз мислех, че сте мъртва… — тръгна да се оправдава той.
— Нямаше да спра да търся докато не намеря трупа и лично да се убедя! Стига, този разговор ми омръзна, ако няма какво друго да ми кажеш, по-добре замълчи! — Пиер свъси вежди, но нищо повече не излезе от устата му. Скоро щеше да покаже на това момиченце къде му е мястото.
След като влязоха и се настаниха на масата за хранене Пиер Де Ламбер се обади:
— Бетина искам да ти представя моя добър приятел Мигел де Бастида! — Зев изгледа другия мъж изпод вежди. Това име й бе познато. Тристан го търсеше, защото искаше да го умъртви, при това лично. Този човек му беше направил нещо, с което си е докарал омразата му. Зев можеше да го довърши и да занесе сувенир на капитана, но така щеше да го лиши от удоволствие. Ами ако му докараше човека и за награда поиска от него секс? Зев се усмихна лукаво, точно това щеше да направи… дори и капитанът да не й се отблагодареше тя пак щеше да му остави този Бастида. Тристан не бе лош човек, тя го харесваше, а когато харесваше някого можеше да бъде много добра към него.
— Бастида? Знаеш ли, че Тристан те търси? — можеше да разбере първопричината за тази омраза, преди да прибегне до действие.
— Познавате ли Тристан, медмуазел? — повдигна вежди мъжът.
— Да, това е каперът, при когото прекарах част от пътуването си! — Тристан бе обяснил на Зев, че нарича себе си капер. Той имал разрешение от „Короната“ да краде товари и кораби, но само на тези, които говорят различен от него език. Относно „държавите“ Зев разбра, че са като отделни кралства на планетата. Каперът може да напада само тези кралства, които не са угодни на неговото собствено. Пиратите, от своя страна, нямаха законност и можеха да убиват и ограбват, когото си поискат, но ако бъдеха заловени, от което и да било кралство, щели да бъдат наказани. Зев не намери разлика, но не спори с него. Пиратите, които познаваше бяха много по-различни. Такива пирати бяха заловили Стенли Х. Туидъл и дълго време се забавляваха за негова сметка, преди да го предадат на Божествения ред с информацията, която той размени, за да откупи свободата си.
— Той е долен пират! — възрази Пиер.
— В момента говоря с Бастида, не ни прекъсвай… — Зев наклони леко глава. — Не е учтиво! — двамата мъже я изгледаха неодобрително, но Пиер направи знак на приятеля си да не предприема нищо. Сега не беше времето да се занимават с нея.
— Преди много години ми казаха, че млад мъж на име Тристан ме търси — започна да обяснява Мигел, — но никой не можа да ми каже защо.
— Иска да те умъртви.
— Желае смъртта ми?
— Нарича те убиец.
— Убиец! — засмя се дон Мигел, — сигурно ме бърка с някого другиго. Знаете ли къде се намира сега този човек?
— Да, знам, дори смятам, че е редно да те заведа при него!
— Бетина, какво говориш? — попита Жизел, като широко отвори очи. Явно дъщеря й искаше да си отмъсти на пирата. Жизел не желаеше неговата смърт да тежи на съвестта на момичето. Това щеше да я промени…
— Говоря, че много харесвам Тристан и ако той иска главата на този човек, смятам да му я дам — след като чу тези думи Пиер се изправи и стола му падна назад. Започна да му писва. Още сега щеше да научи двете нагли жени къде им е мястото. Отиде до Зев и й зашлеви силна плесница. Никога не би направил такова нещо пред хора, но женската така започна да му лази по нервите… това бе последната мисъл в неговата глава, защото Пиер падна мъртъв на земята с ококорени очи.
Щом Пиер й посегна Зев побесня. Нададе предупредителен вик, който гущерите използваха, преди да нападнат. Самият вик бе висок и звукът бе като стържене на метал в метал. Зев искаше сърцето на графа… и си го взе.
Жизел започна да пищи като луда, а мъжа с титлата „дон“ стана от стола си е се притисна до стената с ръце на гърдите.
— Млъкни, ще докараш всички хора тук! — заповяда Зев, след това стана и заключи вратата. Лошото бе, че 790 остана в стаята й, а трябваше да се свърже с Кай, за да му каже какво е станало и да изчезнат яко дим. Не искаше да я хванат и затворят, за да я накажат.
Жизел все още не можеше да повярва на това, което видя преди малко. Графът стана и удари шамар на Бетина, това я ядоса и реши веднага да си тръгнат от дома му, но точно в този момент, напълно хладнокръвно, Бетина с голи ръце извади сърцето на Пиер от гърдите му и го захвърли на земята като боклук, като преди това изкрещя с нечовешки глас.
— Искам от теб да идеш до стаята ми и да ми донесеш кутията, с която дойдох — нареди й Бетина. В този момент Де Бастида се окопити и тръгна към дъщерята. Тя само го погледна, почака да стигне по-близо и така го удари по главата, че мъжът падна на земята, без да обели и звук. — Добре, остани с този и го пази, не искам да изчезне! Отивам да взема 790 и се връщам. Ако Бастида ми се изплъзне никога повече няма да видиш дъщеря си! — нареди жената и излезе.
Господи, какво бе станало с нейното дете?

* * *

На Жизел й се виеше свят от всичко, което стана до сега. Тя бе свита в скута на една убийца, във вътрешността на странно животно, в което я натикаха…
Похитителката каза на Жизел, че ако иска един ден отново да види дъщеря си ще прави точно това, което се иска от нея и няма да задава въпроси или да крещи повече.
Жизел, с ужас, си припомняше отново и отново всичко, което се случи. Веднага щом жената отправи в несвяст дон Мигел и излезе от стаята Жизел се загледа като хипнотизирана в мъртвото тяло на Пиер де Ламбер. На гърдите му зееше огромна дупка с размерите на юмрука на онази, която приличаше на Бетина.
Не след дълго убийцата се върна с кутията си под ръка. Тогава кутията проговори, при което Жизел едва не припадна, но си спомни заканата на жената да не издава и звук, инак няма да види детето си отново.
— 790, Кай ще дойде всеки момент, трябва да се омитаме от това място. Местната власт сигурно няма да е доволна, че умъртвих един от техните.
— Зев, красива Зев, защо не оставиш мъжа и да се върнем на Лекс? Нима искаш да ме заместиш с онази торба с мускули, но не и мозък?
— Искам да му направя подарък, преди да си идем. Тристан не харесва този човек и иска да му причини болка.
— Може просто примата да обича да убива?
— Това не е мой проблем, нали така? — сви рамене жената. Прозорецът откъм градината се отвори и в стаята влезе най-странния мъж, когото Жизел някога е виждала. Облечен целия в черно, той бе доста висок. Косата му — черна и дълга, половината хваната на плитка другата половина вдигната високо над главата. Облеклото му бе по тялото, цяло без едно копче. Един дълъг кичур падаше на лицето му, а на бузата се открояваше дълъг белег. Човекът не изразяваше никаква емоция и студените му, черни очи, вледениха кръвта във вените на Жизел Варлен. Ако тази жена бе демон, то със сигурност току-що видя и дявола.
— Трябва ли да се погрижим за тялото? — попита напълно спокойно мъжът.
— Не, Кай, няма нужда. Само трябва да се махнем от тук, но няма да се върнем на Лекс, както отначало си мислех… връщаме се на острова.
— Защо?
— Защото искам да направя един подарък, преди да си тръгнем, за това. Хайде вземи този и го занеси до молеца, аз, 790 и майката на Бетина идваме след теб — жената обърна студения си поглед към Жизел и тя потръпна. — Не прави опити да ме нараниш! Реших да ти позволя да видиш дъщеря си, преди да си заминем. Не те харесвам, така че не ме предизвиквай!
След малко цялата делегация се оказа до едно огромно насекомо, голямо колкото колиба. Вътре в насекомото имаше два странни стола покрити с кожа. Двойничката на Бетина седна на единия и с пръст повика изплашената жена да седне в скута й. Жизел искаше да откаже, но тогава отново си припомни, че тези хора държат истинското й отроче и изпълни заповедта. Дон Мигел бе поставен между столовете, с вързани ръце и запушена уста. Той въртеше страхливо очи и също като Жизел се питаше какво ще стане сега. Между краката му се мъдреше странен израстък при вида, на който Жизел Варлен се изчерви… как можеше да мисли за такива неща в сегашното си положение? Когато мъжът в черно седна на другия стол той протегна ръка, хвана се за израстъка и рязко го изви назад и… тогава се случи нещо фантастично… те полетяха.

* * *

Тристан седеше на масата заедно с Жюл и Кейси. Приятелят му трябваше да замине с кораба си, но когато разбра, че изгората на младия капитан е изчезнала, забави малко потеглянето си.
— Мисля си, че трябва да тръгна след нея… — каза раздразнено Тристан сам на себе си. Не знаеше какво му става. Тази жена не само го отклоняваше от главната му цел, но и постоянно му създаваше някакви проблеми. Примири се с факта, че е загубил ума си по нея. Може би причината бе, че никога не е виждал такова същество… не знаеше. Първоначалният му блян да се отърве и никога повече да не се сети за времето прекарано със Зев отдавна отлетя от главата му. Не се залъгваше, че е влюбен, в неговото сърце нямаше място за любов, само за омраза. Омраза към човека, който изнасили и уби майка му и остави белег върху лицето му.
— Да не си си загубил ума? Тази жена е високомерна, студена кучка — Кейси никога не би говорил така за друго човешко същество, но сподели, че изпитва неприязън към момичето, заради надменността й и неуважението й към другите хора. Тристан нямаше как да отрече това твърдение, но също така знаеше, че Зев Беллрингер се грижеше за всичко, което смята за свое, а сега тя смяташе Бетина Варлен за своя и бе твърдо решена да помогне на младата жена. Дали и жените на Земята щяха да приличат на неговата Зев ако им се дадеше шанс да се развият? Стоп! За какво по дяволите си мислеше? Зев не бе негова, тя принадлежеше, или по-скоро на нея й принадлежеше, един мъртвец. Тристан много искаше да види конкуренцията си, макар да знаеше вече, че другия физически не е устроен да подари на Зев така желаното блаженство.
Мадлен, която стоеше и слушаше мъжете, скрита в един ъгъл, не издържа и се обади:
— Зев отиде да се увери дали графът е достоен човек. След това ще върне моята Бетина…
— Тя няма да ти я върне, старо, ще задържи момичето за себе си — отвърна уморено Тристан. Жената отвори широко очи и тихо се разрида. — Жюл, мисля, че трябва да я намерим, ами ако направи някоя беля? Ами ако някой пострада? Могат да я обесят или дори изгорят.
— Имам да върша малко работа по кораба си. Ще се върна скоро, но Тристан, моля те не предприемай нищо докато ме няма… — погледна умолително Кейси и напусна дома на младия мъж.
— Тристан, Малома отново чака дете. Не ми се иска заради жената да тръгна на дълъг и безсмислен път. Признавам, че тя много ми харесва, но може и сама да се пази, това поне ни е известно — Жюл се усмихна снизходително, ясно като бял ден бе, че Тристан е влюбен, дори да не го признава пред себе си. Въпреки това беше опасно да тръгнат да търсят Зев.
В стаята влезе една млада жена на име Каино, която помагаше в домакинството от време на време.
— Бетина Варлен е отвън, заедно с един мъж и жена. Искат да Ви видят, капитане! — Тристан се изправи на крака и с жест помоли момичето да ги доведе. Дали това беше Зев Беллрингер или Бетина Варлен и капитана на живия кораб? Започна да се обърква от всичко, което ставаше в мозъка му.
Влязоха тримата, като мъжът носеше огромен чувал на рамо. Сигурно не беше нещо тежко, защото му се отдаваше с лекота. Когато се загледа в него Тристан разбра, това е мъртвецът. Другата жена много приличаше на Зев, но по-възрастна… най-вероятно това бе майката на Бетина Варлен. Зев носеше рокля от син сатен… от колко време не я бе виждал в рокля… и държеше 790 до себе си.
— Върнах се, за да ти благодаря за гостоприемството, което ми оказа. Това е Кай, последния Брунан-Джи, а това е майката на Бетина — посочи всеки от тях.
Тристан не можеше да откъсне поглед от конкурента си. Мъжът, когото Зев обичаше и за когото бе способна да се бие с огромно насекомо, искащо да погълне целия свят. Съществуваха ли други такива жени… хора, които така да бранят любовта си? Жените и мъжете винаги се кълняха един на друг във вечна и предана любов, но за Тристан това бяха глупости. От друга страна пред него седяха двама души — една жена, наполовина човекояден гущер, и един мъж, който бе ходещ труп… но те се защитаваха, без да изрекат и една баналност един на друг. Без да искат уверения, относно чувствата си, те просто се пазеха яростно.
— Донесох ти подарък, надявам се да ти хареса — каза гордо Зев. Тристан отвори и затвори уста. Какво можеше да му подари тази жена? Тогава мъртвеца стовари чувала, на който имаше завързвана червена панделка и Зев, изгаряща от нетърпение, проговори:
— Отвори го, Тристан, много ми се иска да видиш, какво ти нося! — Тристан кимна и се запъти към огромния чувал. Разтвори го и единствените думи, които се отрониха от устата му бяха: „Майко Божия!“
Зев Беллрингер от Б3К му поднесе на тепсия омразния Мигел де Бастида, мъжът, когото мразеше повече от всичко, мъжът, който осмисляше дните му… до този момент.

* * *

Бастида бе заключен в мазето на къщата. Тристан цяла вечер се въртя и се опита да се отърси от факта, че Зев и Кай спят в една стая. Мъжът беше неспособен, но жената пренасочи цялото си внимание към него и Тристан остана на второ място. Вместо да се вманиачава по нея сега трябваше да е в „затвора“ на дон Мигел и да му обяснява защо иска да го убие. Кой друг би се сетил да му поднесе такъв подарък… каквото и да правеше капитанът все връщаше мислите си към Зев Беллрингер.
Беше ги помолил да останат съвсем малко, ден-два най-много. Трупът не показа нито една емоция, не каза нито дума… нищо. Ако до сега Тристан смяташе, че Зев страда от конско спокойствие, то студеното лице на Кай бе нещо изключително.
Когато слезе в салона Тристан видя красива червенокоса жена. По дяволите, само това липсваше! Габриел Дрейтън, капитанът на „Червения дракон“. Мъжете й сигурно бяха плъзнали из целия дом. И преди тя бе идвала тук, но тогава се затваряха в стаята му и прекарваха там цялото си време. Сега един неуравновесен хибрид се разхождаше из къщата му, заедно с ходещ мъртвец… всъщност каква добра идея! Щеше да накара Зев да ревнува и с малко повече късмет щеше да насочи вниманието й, отново, към себе си.
— Тристан, ти очарователен негоднико, едва те познах…
Зев остави 790 и Кай в стаята си. Кай не хареса идеята да се задържат на планетата повече от колкото е необходимо. 790 дълго ръмжа през вечерта. Така като мъртвецът нямаше нужда да спи, остана на пост цяла нощ, макар Зев да го помоли да легне до нея. Той отказа, но я погали по главата. Изблиците му на нежност я разтапяха. Знаеше, че го прави от някакъв непонятен, дори за него порив, но това стапяше студенокръвното й сърце. Въпреки това Зев беше загоряла. За това прие поканата на Тристан. Искаше го, а сега, след като му направи подарък, можеше да го има.
Когато се доближи до салона видя как Тристан целува някаква червенокоска. Ядоса се. Покани я да остане в дома му, това значеше, че ще й благодари като правят секс, а сега можеше и да не стане, ако насочеше апетита си към друга.
— Знаех си, шъ тря`ва да чакам дълга опашка в селото и виж к`во си намерих тук — говореше сякаш повече на себе си, някакъв непознат, но очите му жадно изучаваха тялото й. — Намират ли се наоколо още кат тебе или шъ трябва да те деля с приятелите си?
Зев изгледа високия, дебел и плешив мъжки екземпляр. Дори Стенли бе по-красив. Какво ли правеше Стан сам с неговия домашен любимец сега?
— Ти си дяволски по-красива от курвите в селото. От доста време не съм бил с жена — при тези думи мъжът протегна ръка, за да хване Зев за ръката. Тя само се усмихна предизвикателно и вместо да чака той да я докопа тръгна към него и го притисна до стената. Пиратът разтвори широко очи и се взря в красивото лице, което сега бе на няколко сантиметра от неговото.
— Аз съм проектирана като идеалната жена — Зев плъзна ръка от гърлото към чатала му като задържа дланта си на изпъкналата част от панталона. — Моето предназначение е да правя любов, да дарявам мъжа с неизмерена радост. Мога да предусетя всяко твое желание и фантазия и да ги превърна в реалност. Мога да те накарам да забравиш за всичко и да мечтаеш единствено за мен. Аз копнея за това, живея за това, мисля само затова… но имам и още едно желание, знаеш ли какво е то? — попита лукаво тя като плъзна език, така че да навлажни устните си.
— Не аз… — заекна плешивеца, като вече бе на ръба да свърши в ръката й.
— Аз също така изпитвам глад. Огромен глад, глад към месо… — в този момент една хлебарка мина по стената до главата му. Зев протегна ръка и хвана насекомото като го постави между неговото и нейното лице. Хлебарката бе огромна и черна. Започна да маха неистово с крака. — Изпитвам глад за месо, за живо, движещо се месо — усмихна се тя и отхапа главата на огромното насекомо. Сдъвка го бавно и с наслада, преглътна и изхвърли все още пърхащото тяло. — Но човешкото месо ме привлича много повече от това тук. Мога да усетя аромата на мозъка ти, мога да си представя как отварям черепа ти и се къпя в кръвта ти… — тя го стисна малко по-силно за набъбналия пенис. В същия момент, от страх, достойнството му изчезна. Вече не стоеше гордо прав, напротив сви се до почти неуловими размери. Зев се усмихна. — Ако пак се доближиш до мен или се опиташ да ме докоснеш, без да ти дам позволение, ще отхапя главата ти по същия начин.
— Какво, по дяволите става тук? — попита разгневено червенокосата жена зад гърба й. Зев пусна плячката си, беше крайно възбудена… обърна се бавно към сивите очи на непознатата и се усмихна на Тристан.
— Габи, това е Бетина, тя е под моя защита и никой няма право да й посяга. Нещо повече на острова има и други бели жени — майка й и прислужницата й. Те всички са извън набезите на хората ти…
— Аз… аз… може ли да… — запъна се дебелакът и преди Зев отново да обърне вниманието си към него избяга все едно дявола го гонеше за опашката. Тристан се ухили, какво ли му бе сторила тя? Нищо добро, до колкото я познаваше.
— И коя, по дяволите, е тази женска и какво значи, че е под твоя протекция?
— Това означава, че ако някой ме докосне Тристан ще откъсне ръцете му и ще ми ги донесе в леглото като подарък. После ще правим секс върху вътрешностите на този, който се е опитал да ме отнеме от него! — каза Зев Беллрингер от Б3К. — Това също означава, че ако някой докосне Тристан, без мое позволение, докато съм в дома му, аз мога да направя абсолютно същото.
При последните си думи девствената наложница остави червенокосата със зяпнала уста, а Тристан с усмивка на лицето.

* * *

Зев облече рокля и заедно с Кай слязоха в стаята за храна. На масата имаше много непознати мъже, но Зев не им обърна внимание. Столът до Тристан бе празен и тя се настани върху него. Кай седна срещу червенокосата от сутринта. Когато зае мястото си Зев плъзна ръка по крака на Тристан и прошепна в ухото му:
— Никога не забравяй, че аз съм много по-добра от всяка друга, която се опитва да те има. Може и тази да знае някои похвати, но аз мога да направя така, че да забравиш миналото и бъдещето си с мен — Тристан обърна глава към нея и й се усмихна. Планът проработи, Зев отново го „нападна“. Почувства се като най-силния човек на двете вселени… Пресвета Дево, дори започна да мисли като нея.
— Тристан ми каза, че си му робиня. Те имат ли право да седят на господарската маса? — попита нагло червенокосата.
— Стига, Габи, не говори така! — заекна Тристан. По дяволите, когато взе решение да накара Зев да ревнува съвсем забрави, че тя е опасна. Ами ако се ядосаше и буквално изтръгнеше сърцето от гърдите на Габриел? Вече знаеше какво е направила с Пиер Де Ламбер. Дълго бе утешавал майката на Бетина, като й каза, че най-защитения човек в света е дъщеря й.
— Ще говоря каквото си искам, Тристан, или се притесняваш да не нараня чувствата на дамата? — попита тя.
— Ти не можеш да ме нараниш! Нямаш физическата сила за това — констатира съвсем спокойно Зев. Не хареса конкуренцията си. Тя бе направена, така че да не споделя. Агресията е част от сексуалната възбуда, а агресия Зев притежаваше в излишък, със съвкупността на смесеното си ДНК.
— Тристан ми каза, че те е заловил и сега, какво? Обслужваш го в леглото ли? Ами този? Той какъв ти е? Съпругът, който, чака пиратът да свърши с жена му, за да остане жив?
— Кай не е жив — просто отговори тя, като спря да обръща внимание на брътвежите на червената и отново насочи вниманието си към Тристан. — Свърши ли най-накрая с опитите си да ме накараш да ревнувам? Не си избрал точния човек за това. Тази тук не може да ми бъде конкуренция, твърде обикновена и несъвършена е! — усмихна се Зев и, както винаги правеше, наклони главата си на една страна.
Когато чу думите от устата на жената Габи придоби на лицето си цвят, същия като на косата. Не стига, че мъжете в стаята насочиха погледите си изцяло върху наложницата на Тристан, ами и сега тя стана обект на критика от страната на синекоската.
— Ти там, не се ли дразниш, че жена ти се нахвърля върху Тристан пред очите ти? — не можеше да отрече, че това е най-странният човек, когото някога е виждала. Мъжът влезе след Бетина, като остана напълно спокоен. Седна на масата с каменно лице, не опита от нищо пред себе си, не погледна никого и не каза и дума. Да не говорим, че екстравагантната коса и дрехи, бяха изключителни, дори сред пиратите. Изглеждаше опасен. Значи щеше да насочи гнева му към курвата, за да оправи нещата. След като синята бъде поставена на мястото си, щеше да спре да се предлага на Тристан и единствената свободна жена щеше да остане Габи.
— Не се дразня, аз нямам емоции — отговори той, без да й отдели повече внимание.
— Но курвата ти, притеснява моя мъж!
— Ако Зев желае някого това е нейна работа — също толкова невъзмутимо отговори той. За него разговора приключи. Габи отново почервеня. Явно това не бе мъжът на тази тук.
— На всички ли се нахвърляш така открито, като една истинска…
— Габи, не ти позволявам да говориш така на гостите в дома ми! — тросна се Тристан.
— Но тя не ти е гостенка, а робиня!
— Не съм ничия робиня. Аз съм свободна! — Тристан театрално завъртя погледа си към тавана. За да се отърве от неудобни въпроси бе казал на Габриел, че Бетина е негова пленница, която е похитил в моретата. Не каза умишлено фамилията й… относно истината, това не би направил никога.
— А как ще наречеш положението си в момента, малката?
— Ние сме гости, както и ти, явно. Не ми харесваш! — констатира спокойно Зев и огледа жената отгоре до долу като повдигна вежди. — Кожата ти е твърда и неподдържана, гърдите ти започват да увисват, косата скоро ще оредее, зъбите ти имат проблеми, ще ги загубиш… искаш и нещо, което за сега ми принадлежи — Зев посочи към капитана, — но нямаш право да го имаш докато съм тук!
— Ти малка кучко! — скочи от стола, ядосаната Габи. Извади дългата си сабя и я насочи към гърлото на Зев. В същия момент главата на Габриел Дрейтън се катурна от раменете й и тупна на земята. Тялото остана още малко в изправена позиция и падна назад като отрязано дърво. Мъртвецът прибра, съвсем спокойно, острието, което излезе от ръкава му, обратно на мястото си. За момент всички останаха като гръмнати и никой не помръдна дори мускул.
— Какво, за Бога, направи? — попита невярващо Тристан като погледна към „мъртвото парче месо“.
— Всяка заплаха трябва да се отстрани.
— Но ти уби…
— Това бе предназначението ми две хиляди години, да отстранявам заплахи.
— Тристан, успокой се, тя ме нападна, нормално е Кай да ме защити — при тези думи хората на червенокосата станаха от местата си, готови да заемат бойна позиция. — Лидерът ви е мъртъв… — започна Зев, — но ако сега нападнете и вие ще я последвате. Можете да останете при Тристан, той знае как да управлява корабите си. Ако сега ни атакувате всички ще намерите смъртта си така както го направи и тя, но може и да останете живи… това зависи от самите вас!
Мъжете седнаха обратно по местата си и продължиха да се хранят мирно и тихо. Сякаш техния капитан не бе изгубил главата си преди малко… Тристан затвори очи. Зев пазеше територия, така както Кай пазеше нея. Трупът никога не би позволил да има опасност за жената, така както тя никога не би позволила да има опасност за него. Какво се случи, че приемаше станалото като напълно нормално стечение на обстоятелствата? Погледна Жюл и Малома. Техните очи изобразяваха ужас, но Тристан не можеше да се насили да изпита дори съжаление. Какво, в името на Девата, не му бе наред? Той споделяше с Габи леглото, имаше я почти за приятел, а сега единственото, което си мислеше бе къде е най-удачно да я зарови.