автор: cattiva2511

Четвърта глава

Пътуването до Сен Мартен нямаше да продължи много, най-много седмица… това бяха думите на Тристан, когато влезе в каютата си. Зев го погледна и сви рамене. Нищо ли не можеше да докара реакция у тази жена?
— Вашата Земя не е много голяма… ако така пътувате по нея никога няма да стигнете дори до спътника си.
— Спътника си?
— Да имате една луна, но едва ли дори до нея ще стигнете, ако продължавате да се придвижвате с тези примитивни средства…
— Ти си била на Луната?
— Не, какво да правим там, няма храна…
— Откъде идваш? — Тристан седна на стола и си наля вино. Това щеше да е един дълъг и тежък разговор.
— Вече ти казах от Б3К.
— Мислех, че ми каза името си…
— Аз съм Зев Беллрингер от Б3К.
— Добре, добре, какво е Б3К?
— Планета, тя беше една от двайсетте хиляди планети в Светлата зона, управлявани под Божествения ред.
— Света Дево, двайсет хиляди планети? — Тристан започна да изпитва главоболие, преди дори да започне да разбира.
— Да, но тях вече ги няма…
— Какво се случи?
— Унищожихме Светлата зона. Сега остана само Тъмната зона и ние решихме да се установим тук и да си намерим дом.
— Унищожихте? Двайсет хиляди… — не това не можеше да е истина. Това, което говореше Зев беше пълен абсурд. Сигурно бе луда или…
— Налагаше се, пък и хората вече бяха мъртви. Неговата сянка се готвеше да се трансформира в Гига сянка и за това употреби хората за храна…
— Изял е хората? Какво, в името на Девата, може да изяде толкова народ? — Тристан не можеше и да си представи за какво число говореше тя.
— Неговата сянка е насекомо, неговата раса победи хората във войната и превзе властта. Виновникът за това е предателят Стенли Х. Туидъл, капитана на Лекс…
— Не каза ли, че Лекс е корабът ти?
— Да…
— И пътуваш с предателя на хората?
— Той взе ключа за Лекс по погрешка. Може да му бъде отнет само… — „не, ти ще си ми секс играчка, няма да ти кажа как да се добереш до кораба ни.“ — Не може да му бъде отнет! За това сега трябва да съм с него, Лекс слуша само капитана си.
— Слуша?
— Лекс е най-силното разрушително оръжие на двете вселени, от които остана само една.
— Слуша?
— Лекс е насекомо, той е жив, за това се нуждае от храна. Когато беше в Кошера, някои затворници бяха осъждани да даряват органи, за да нахранят Лекс, но той може да яде всичко органично. Вашата планета е богата на храна, за това спряхме тук, за да може да се нахрани.
— Ти каза, че си наказана, за какво?
— Счупих носа на бъдещия си съпруг.
— Защо?
— Защото ме нарече дебела, грозна крава — Тристан повдигна вежди. Зев от Б3К дебела и грозна? Това никога не би му дошло на ум за нея…
— Както и да е, исках да ти кажа, че след като те доставя на графа, колкото се може по-бързо, не искам повече да те виждам или да чувам за теб.
— Но мислех, че искаш да правим секс? — защо не можеше да си намери партньор? Възбудата я побъркваше.
— Не, не мисля, че е добра идея… вярно ли е, че си замразила Бетина?
— Да, в криокамера. Когато пътуваме много на далеч, или дълго време се лутаме в космоса, се замразяваме, за да не изразходваме храната на Лекс, защото той ни храни от себе си. Щом не искаш да правим секс, не мога да остана тук една седмица.
— И какво предлагаш…
— Ще повикам Кай, той ще ни достави един молец и може да долетим за нула време до този граф.
— Да долетим? Как ще повикаш приятеля си, когато си тук, а той… къде е?
— На дъното на океана, Лекс се храни там. Имам комуникатор с локатор…
— Стига! Това няма да стане! Не мога да кажа на хората си, че ще отлетя в Бог знае какво, заедно с жена, която твърди, че е гущер и мъртвия й любовник.
— Той не е…
— Не ме вълнува! Сега, ще поискам от графа откуп за теб, тоест за Бетина и когато го плати ще те предам на него. Така никой няма да разбере, какво става в действителност — Тристан се замисли. — Моля те да ми съдействаш и да не казваш на никого какво си и от къде си, ако все пак някой от хората ми те заговори дръж се като уплашен заек. Не им говори и свеждай поглед. Не е толкова много това, което моля, нали?
Зев се усмихна. Една седмица, достатъчно време, за да го вкара в леглото си. Тя бе идеална, нямаше как да не успее.

* * *

Тристан гледаше към брега на Тортола. Никак не му се искаше да спират тук и още не беше казал на жената, че ще направят пауза по пътя. Жюл го убеди, че това е единственият начин мъжете да не започнат да се опитват да му отнемат Бетина. Тристан с радост би се разделил със Зев, но нямаше как да го каже дори и на приятеля си. Като поразмисли реши, че единственият начин да запази здравия си разум, след всичко това, е като забрави веднага какво е научил. Мозъкът му още не можеше да побере и смели информацията, която излизаше от устата на девствената наложница и говорещата й глава. Щеше да се отърве от нея и след това отново щеше да тръгне на лов. Имаше цел в живота и не биваше да забравя за това.
До него дойде Мадлен, ръката й все още беше бинтована. Тристан попита, уж, помежду другото:
— Сама ли се нарани, стара жено?
— Не, Зев счупи ръката ми… но не го направи нарочно, докоснах я изотзад и тя го направи може би като рефлекс… поне така мисля аз. Въпреки това, не се извини и не се опита да ми помогне… но аз си говорих с нея, мосю, започвам да я разбирам. Тя е странна и… никога не съм срещала жена като нея, но си мисля, че ако Жизел, майката на Бетина, поне малко приличаше на Зев нещата нямаше да стоят по този начин в момента.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Попитах я, защо иска да помогне на Бетина, както твърди. Тя ми отговори, че е расла в сиропиталище и цял живот са я учили да се подчинява на по-силните от нея. В един момент чашата преляла и тя се опълчила, но това й коствало свободата, но ми каза, че дори и да не бе се спасила, пак би предпочела да направи това, което е сторила. Техните закони били много по-строги от нашите, но това не я спряло! Мисля, че е по-добре Бетина да остане при нея… поне за сега.
— Защо ми говориш всичко това?
— Не знам, но с кого друг да говоря за тази жена? Нямам с кого да споделя, а разговорите с нея ме объркват… Вие какво мислите?
— Не знам, но във всеки случай трябва да внимаваме, тя не е като нас и останах с впечатлението, че не цени човешкия живот, което само по себе си я прави опасна. Това че следва свои собствени закони, още повече утежнява нещата.
До тях дойде едно момче, което се грижеше за каютата на Тристан. Лицето му бе пребледняло, а очите излъчваха страх. Да не би Зев да му бе сторила нещо? Тристан й бе казал да не говори с детето и да не го закача, докато то си върши работата.
— Капитане, медмуазел Бетина е избягала, няма я никъде и аз… — Тристан затвори очи и се усмихна сам на себе си. Този път не всичко можеше да свърши добре.

* * *

Зев бе взела едно от дървените пособия, наречени лодки, за да стигне до брега. Капитанът я бе излъгал, не й бе казал, че са „акостирали“. 790 много се ядоса, когато тя реши да не го мъкне със себе си. Тук можеше да има мъже, а тя не искаше робота отново да провали шансовете й. Така като нямаше други дрехи, Зев се напъха в тези на капитана и ги пристегна. Мразеше техните парцали, големи и широки и пречеха при движение, особено женските, но сега се чувстваше по-свободно в панталони и риза. Тази вечер щеше да се позабавлява.
Зев чу музика и тръгна към звука. Идваше от някаква къща. Погледна през прозореца, беше пълно с хора, които пиеха и се смееха. Това бе мястото за нея, тя се усмихна и пристъпи през прага.
На една от масите седяха трима мъже, които си раздаваха някакви листове. Не бяха привлекателни като капитана, но можеха и да свършат работа, щеше да огледа всички мъже, а тук имаше достатъчно много, и да прецени кого да си вземе.
Единият вдигна глава от листовете си и погледна усмихнатата жена в мъжки дрехи, която ги наблюдаваше с нескрит интерес:
— Дявол да го вземе, вижте к`во парче? — извика той към приятелите си. Миришеше лошо, може би не точно този беззъб землянин…
— Кажи колко искаш? Ще ти платя, независимо от цената? — рече другия. Не и той не бе по-добър, Зев продължаваше да се оглежда. Все нещо свястно трябваше да има, не може единственият добър екземпляр да е капитанът. Тази планета трябваше да има и други нему подобни.
— Я се върни на мястото си! — обади се първият — Аз пръв я видях!
— Вървете по дяволите! — изрева огромен мъж зад тезгяха. Той изглеждаше като надзирател. — Не искам разправии в кръчмата си! Изчезвайте от тук!
Ала вече беше прекалено късно и двамата мъже се вкопчиха един в друг. Зев се намръщи. Не за това дойде в „кръчмата“.
— Ще си платиш за това, трябва да ми платиш за щетите! — изрева надзирателят и тръгна към нея. Протегна месестата си ръка и хвана Зев за лакътя. Тя само погледна към ръката си и после към дебелака. С едно-единствено движение извъртя китката си и хвана неговата. Изви я нагоре, така че той приклекна на земята и се взря невярващо в дребната девойка, която го държеше в ръцете си. Ако се опиташе да се отскубне, задължително щеше да си счупи ръката. С такава сила го държаха.
Така като двамата мъже продължаваха да се бият никой не обърна внимание на Зев и нейната жертва, която бе на колене. Тя стисна устни. Ако хората продължават да се държат по този начин никога нямаше да си намери добър индивид за секс. Погледна надолу към уплашения човек и попита:
— Ти ли си надзирател на това заведение?
— Аз… аз съм собственикът, медмуазел — запъна се шишкото.
— Трябва ми мъж!
— Тук има много маже…
— Не трябва ми красив мъж, с добра физика и да е чист. Искам да го направя щастлив — усмихна се съблазнително тя. — Но ако той не ме направи щастлива ще се разстроя, разбра ли ме? Сега, когато те пусна, ще ми намериш ли каквото търся? Нямам от местните ви пари, но ще ти намеря по-късно, ако остана доволна от услугата — дебелакът отвори уста невярващо. Кимна и тогава Зев го пусна, но вместо да започне да търси, той избяга, с изключителна скорост за размерите си, от кръчмата. Зев се нацупи. Не обичаше, когато хората не си спазваха обещанията. Добре, значи сама ще направи избора си и нямаше да плати и една стотинка на съдържателя. Влезе по-навътре и застана по средата. Двамата все още се биеха, но когато останалите клиенти вдигнаха очи от тях и видяха красавицата, със синя коса, да се оглежда похотливо спряха да обръщат внимание на боя. Един по един мъжете започнаха да стават от столовете и да пристъпват към Зев.
Почувства се като в обкръжението на Бог, когато мъжете му я наобиколиха, защото беше „чиста“ от синтеза на Уист, а това я правеше много вкусна по това време. Тези й приличаха на онези пропаднали твари, мръсни и грозни. Не, тук Зев нямаше да си намери нищо интересно, по-добре да потърси другаде.
— Аз ще съм първи! — крякна един огромен плешивец, с голямо шкембе. Ухилен той протегна ръка към нея и показа два реда черни зъби. Още преди да се докопа до гърдата на Зев тя изпъна крак и го ритна в корема, като го запрати до другия край на стаята. Плешивецът се удари в стената и остана да лежи, без да мърда. Всички притихнаха и взряха невярващи погледи в жената. Един се опита да я хване изотзад, но тя го преметна през рамо и, след като онзи се тръшна на земята пред нея, го ритна в главата, за да изгуби съзнание. Трети се нахвърли отстрани, Зев хвана ръката му и я счупи като го остави да се превива на земята…
След десетина минути, в опити да се усмири новодошлата, в кръчмата влязоха дебелакът и още един мъж. Когато пристъпиха прага те отвориха усти. Дебелакът падна на колене и зарида:
— Съсипан съм, тя изпотроши кръчмата ми, арестувайте я, затворете я накъде и изхвърлете ключа, обесете я направете нещо… — нареждаше той докато държеше с ръце главата си.
— Вие ли направихте това? — попита невярващо жандарма. Всички мъже в кръчмата лежаха или стенейки, или в безсъзнание. Масите и столовете бяха изпочупени, а повечето бутилки, зад тезгяха, съборени. Жената стоеше по средата на помещението и ги гледаше без особен интерес и никаква емоция не се изписа на лицето й, когато отговори.
— Ако съдържателят беше направил това, което исках, нямаше да се стигне до тук! — жандармът вече чу странната история от устата на кръчмаря, но тогава не й повярва, но сега, когато виждаше какво е сторила тази дребна и красива млада жена просто не можеше да затвори устата си и да върже смислено изречение.

През това време Тристан и Жюл обикаляха брега. Тристан разпита 790 и той дълго плака и моли да намерят неговата Зев, преди тя да си намери мъж. Тристан се ядоса. Тази жена така отчаяно искаше да си легне с някого, че започна да се чуди дали наистина е недокосната, както му каза. Веднага намери Жюл и двамата тръгнаха към брега. Приятелят му не си отвори устата, до сега, но вече крачещи по улиците на града не се стърпя.
— Какво мислиш, дали не я е сполетяла беда?
— Бедата е тя, надявам се да не е направила нещо лошо на някого…
— Не ставай саркастичен Тристан! Тук е много опасно за младо и толкова красиво момиче. Тя не знае къде да иде, надявам се да е намерила някой жандарм и да са я приютили или затворили някъде, може би трябва да започнем оттам…
— Защо от кръчмата не идва нито звук? — докато Тристан зададе въпроса си през вратата излетя въпросния жандарм и се удари в близкото дърво. Падна по задник с отворени крака и клюмнала глава. След него тичаше кръчмаря и крещеше с пълно гърло:
— Тя е дявол, дявол, ще ни довърши всичките… — Тристан затвори очи и започна да брои до десет. Майко Божия, какво ли бе надробила Зев?
— Нашите момчета вътре ли бяха?
— Не, те са в бардака.
— Добре, нека видим какво става… — Зев излезе през разбитата врата и се запъти право към тях. Застана, с ръце на кръста, пред двамата мъже и наклони сърдито глава на една страна:
— Тези не ми харесаха, да се връщаме на коритото, което наричаш кораб! — след като даде заповедта си тръгна към брега, без да се обръща.
— Какво стана току-що? — попита невярващо Жюл.
— Иска ми се да мога да ти обясня, но и сам още не го разбирам, приятелю…


Пета глава


От както потеглиха отново по море Тристан все по-рядко влизаше в каютата си. Поради добро стечение на обстоятелствата никой от екипажа не разбра какво се е случило на острова. Жюл не зададе нито един въпрос, което бе доста странно, но Тристан не го попита, защо е това мълчание. Бяха надвиснали забранени теми, а това дразнеше и без друго опънатите нерви на капитана. Той знаеше, че жената е опасна още в началото. Шестото му чувство го подсказа, но това, което се случи в кръчмата и щетите, които видя, че е причинила Зев, го потресоха. На какво ли бе способно това същество ако се ядоса в открито море? На всичкото отгоре имаше още като нея, а тя каза, че те винаги знаят къде се намира, защото носела „локатор“… каквото и да значеше това.
На втория ден от пътуването Тристан бе много изморен и реши, в край на сметка, да си легне в собственото тясно легло. Мъжете започваха да се чудят, защо, след като той притежава такова съкровище, прекарва повечето време на палубата или в каютата на Жюл. За да спре приказките капитанът се прибра като блуден син.
— Крайно време беше, не ми харесва това положение! — каза Зев и скръсти ръце. Излъчваше спокойствие, макар думите да звучаха раздразнено.
— Какво искаш от мен? Правя всичко, което поиска! Водя те при графа, за да го инспектираш…
— Ще вземеш пари от това, пък и си взел парите на Бетина, когато нападна другото корито. Не се тревожи, не ги искам. Вашите разменни стоки са ценни само на тази планета, няма да ми трябват. Скучно ми е, Тристан! — каза Зев и седна, като скръсти крака. Тя започна да носи неговите дрехи, той й предложи да й даде платове, за да си ушие рокля, но тя само го погледна с повдигната вежда каза, че това никога няма да стане. Оттогава се отказа да говори каквото и да било, до сега.
— Зев, о, Зев, виж колко примитивен е този свят… но аз съм с теб, ти светлина на дните ми. Как може да предпочетеш този космат примат пред мен? Как може да поискаш тази грешка на природата пред най-…
— Млъкни, 790! — Тристан започна да се дразни от главата, която представляваше робот. Тя го обиждаше на всяка крачка, през малкото време, когато си беше в каютата. Вече не се страхуваше от 790. Знаеше, че заплахите, които му отправя, са празни приказки.
— Р-р-р-р — изръмжа главата и изплези език срещу него.
— 790 е прав, изглеждаш като примат с тази коса на лицето. Бради имаха само жреците на Неговата Божествена сянка, в Светлата зона, а тук само западналите миньори държат космите си, за да запазват насекоми, които после ядат… — Тристан уморено седна на леглото. Как не му се слушаше за отвратителните неща, които имаше да му разкаже Зев Беллрингер.
— Моля те, искам да си почина! Ако си легна няма да ме изнасилиш, нали? — Тристан осъзна, че това е напълно възможно. Зев само се усмихна и наклони глава. О, това му бе до болка познато… определено честта му бе застрашена.
— Искам да си махнеш брадата! Заради повредата на лицето ли не искаш? Кай също има белег, той съдържа информация…
— „Мъртвото парче месо“ има белег с писмо в него? — 790 започна да се киска. Заради постоянното дърдорене на робота Тристан прихвана от неговите изкази.
— Може и така да се каже! Твоят какво съдържа? — попита невинно Зев. Ако това бе друг човек, ако това бе друга ситуация и ако Тристан не бе толкова уморен щеше много да се ядоса. Но нещата бяха такива каквито са, а той знаеше, че Зев е до болка искрена и някак това бе освежаващо за него. Ужасно беше да си признае факта, че ще му липсва…
— Неприятен спомен…
— Човекът, който го е причинил, жив ли е още?
— Да…
— Искаш ли да го убия и да ти донеса главата му?
— Какво? Ти ще го направиш нали? Аз не знам къде е, търся го от много време, а когато го намеря искам лично да приключа с него. Не ми отнемай тази мечта!
— Добре — отсече Зев. — Искам да си махнеш косата от лицето, при това сега!
— Не! Харесвам лицето си такова, каквото е! — рече твърдо капитана.
— Но, на мен не ми харесва! — отвърна съвсем спокойно „хибрида“.
— Не мога да ходя голобрад, докато целия ми екипаж е с брада…
— Ти си капитанът им, техният лидер и можеш да правиш каквото си искаш. Ако те нападнат, аз ще те защитя. Няма да допусна бунт на това корито докато съм в него… освен ако не стане много кърваво… — облиза се тя замечтано.
Тристан уморено и раздразнено затвори очи. Започна отново, както му се налагаше все по-често, да брои до десет, после обратно, после пак до десет…
— Не заспивай седнал, стани и си махне брадата! Веднага!
— Ако не го направя ще измислиш нещо ужасно, което да сториш нали? — каза го, защото знаеше, че тя действа, без да мисли. Правеше го импулсивно и никога не се извиняваше като сгреши.
Зев само се усмихна и наклони глава. Тази нейна реакция го преследваше дори в сънищата му. Мислеше си, че дори света да се разпадне, тя просто ще го гледа, с точно това положение на главата и няма да си мръдне и пръста.
— Чакай тук, след малко се връщам… — изръмжа той и излезе.
Запъти се към каютата, която Жюл делеше с Жако Мартен. Видя светлина под вратата и силно почука. След малко му отвори Жюл с учудено изражение.
— Останах с впечатлението, че тази вечер ще прекараш в собственото си легло? — попита подигравателно той.
— Сега не ми е до празни приказки, искам да ме обръснеш!
— Точно сега ли, не може ли да почака до утре?
— Не, по дяволите, искам да махна косата от лицето си. Веднага! — Тристан млъкна. Жако прихна да се смее. Изключително рядко бе чувал Бетина Варлен да говори, но веднага долови странните й изкази в думите на капитана си. Ах тези жени…
Когато се върна, голобрад, Зев отиде до него и погали гладката му буза. Капитанът беше по-млад, отколкото изглеждаше и доста красив. Сега не бе само страхотно тяло, но и красиво лице. Можеше да бъде много хубаво, ако все пак спре да се бори с нея.
— Така ми харесваш много повече — усмихна се нежно тя и плъзна език по долната си устна.
— Чуй ме добре, Зев! Ти не означаваш нищо за мен, освен че се опитваш да отровиш живота ми. Признавам, че си най-красивата жена, която съм срещал, но в живота ми няма място, за която и да е жена. Искам да избягвам контактите помежду ни, доколкото е възможно.
Зев се отдалечи и го загледа безпристрастно.
— Мога да ти подаря много голямо удоволствие, капитане, но и ти не означаваш нищо за мен. Обичам и винаги ще обичам само Кай, но исках да ти покажа колко добре може да ни бъде. Не се залъгвай, сега си единствения мъж, който ме вълнува, но винаги мога да си намеря и по-добър от теб. Би трябвало ти да съжаляваш, че си изпуснал най-добрата любовница на двете вселени! — след което Зев се обърна и легна на тясното легло, като не му остави никакво място.
Тристан изпита странно разочарование. Дали наистина искаше да я махне от живота си толкова скоро? Можеше ли тази красива амазонка да обикне някого, така както обичаше мъртвеца си? Дали би могъл да се престраши и да опита насладата, която му се обещаваше?

* * *


От сутринта му тръгна накриво и той с мъка се сдържаше да не халоса някого от моряците си. Изненаданите погледи на пиратите, които едва разпознаха капитана си без брада, го вбесяваха и той се закани да ги накара да си обръснат брадите. Да видим как ще смеят тогава!
Потропа на вратата на Жюл и влезе в каютата като буреносен облак. Мадлен го изгледа изненадано, но само се усмихна и нищо не каза. Стана и остави двамата мъже сами.
— Не си на себе си, а приятелю? — попита го подигравателно Жюл. — Да не би да са те насилили с това красиво лице, снощи? — ухили се гиганта. Тристан широко отвори очи. Значи приятеля му знаеше, че Зев го преследва.
— Какво искаш да кажеш? — изръмжа мъжът.
— Само това, което виждам и което ми сподели прислужницата на истинската Бетина.
— Значи знаеш! — въздъхна капитана.
— Не всичко и почти нищо не разбирам. Отначало не повярвах на брътвежите на бавачката, но след като видях какво стана на брега, вече не съм толкова сигурен. Тя казва, че жената не е от този свят, каза ми и че не е във връзка с дявола… не знам какво да мисля, но не съм сигурен, че не я харесвам. Различна е.
— Нямаш си и на идея. Тя е девственица, обсебена от мисълта да спи с мъж и която се счита за идеална.
— Не е далеч от истината, нали? Скромността не би й отивала, според мен.
— Така е! Винаги казва това, което мисли и никога не лъже. Прави каквото си поиска, когато си поиска и не иска разрешение от никого. Тя е…
— Различна?
— Мисля, да я задържа още известно време…
— Но какво ще стане с откупа?
— Ще взема откупа, но не веднага. Това сигурно е най-глупавата ми идея — Тристан се усмихна накриво. Това наистина трябва да е най-глупавата и безотговорна идея, която някога бе имал, но взе твърдо решение… щеше да задържи Зев Беллрингер още малко до себе си. Да не говорим, че факта да е прелъстяван от най-красивата жена, виждал някога, бе крайно приятен. — Пък и съм сигурен, че искаш да видиш твоята Малома?
— До колкото разбрах жените малко бързат.
— Няма да разберат нищо докато не стигнем — Тристан се замисли. — Защо не отидеш да съобщиш на екипажа? Последните две години имахме добра печалба и те сигурно няма да имат нищо против да си починат малко и да почакат за откупа?
— Сигурен съм, че ще са доволни…
— И още нещо — Мадлен! Ако заподозреше нещо веднага щеше да каже на Зев, така като бързаше да види повереницата си. — Не искам старата да узнае нещо. Кажи на хората ми да внимават какво говорят пред нея, за да не се издадат… — Тристан погали доволно гладката си брадичка. „Е, Зев от Б3К, може и да се оставя да ме прелъстиш!“

* * *

Бяха изминали единадесет дни, през които плаваха в това корито. Зев започна силно да се изнервя, пътуването се протакаше прекалено много, пък и капитана не се задържаше много в каютата си. Все още избягваше екипажа, защото в край на сметка бе дала дума, а тя почти никога не престъпваше обещанията си. Това положение не й харесваше. Откакто бяха я направили перфектна, тя спря да се съобразява и подчинява на хората. Сега отново го правеше, а това само я озлоби още повече към тази планета.
— Медмуазел Беллрингер, пристигнахме! — влезе, зачервената от щастие, прислужница. От доста време насам старата жена се държеше с нескрито възхищение и уважение към Зев. Това не й се нравеше, но не го показа. Тя не показваше почти нищо, което се въртеше в главата й пред тези земляци. — Излязох да подишам чист въздух и видях земя…
Зев наклони глава на една страна. Тръгна, без да каже и дума, докато излизаше на палубата. Не можеше да отрече, че девствената природа на острова бе красива. От много време насам не бе виждала дървета и цветя. Повечето планети, които бе посетила, бяха напълно опустошени. Мъртва земя, това можеше да каже за тях. Но тази изостанала цивилизация още не бе способна да погуби флората си.
— Никога не съм си представяла Сен Мартен по този начин, тук е истински рай… — обади се зад нея Мадлен. Зев вече знаеше, че хората вярват в два свята наричани ад и рай. След като умираха мислеха, че душите им ще идат или на едното или на другото място и то според това дали спазват законите си. Това ги държеше в капана на страха и те се стараеха да не попадат в така наречения ад, който бе лошо място. Какво ли щеше да стане, ако знаеха истината?
До „Дръзката лейди“, така се казваше примитивния кораб на Тристан, се намираше още едно такова корито. На борда на кораба нямаше никого, както и на другия. Къде ли изчезнаха хората, наричащи себе си моряци?
До жените се появи Жюл:
— Лодките са готови. Нека се качим, дами! — усмихна се той. Зев не провеждаше много време с останалите и този й бе напълно непознат — нито го харесваше нито не го харесваше.
— Къде е капитанът? — попита властно тя.
— Тристан е зает…
— И как ще проведе „предаването“ ми щом го няма?
— Планът се промени… — само вметна гиганта и се отдалечи. Планът се променил? Какво ли можеше да значи това? Зев сви рамене и се качи в лодката, без да обели и дума повече.
Когато наближиха, Тристан реши да отиде и да помогне на жената да стигне до брега, без да се намокри. Спря се, когато видя как тя скочи, с учудваща бързина и грация, и само за няколко минути стъпи на твърда земя. Стискаше 790 в едната си ръка и оглеждаше острова му, като се усмихваше. Явно й харесваше това, което вижда. Тристан се изпълни с гордост. Какво ли не бе видяла тя през живота си, а се усмихваше на красотата на природата.
— Къде е този граф? Не е ли опасно да ни размениш на сушата? Ако те нападне няма да го убивам, преди да преценя що за стока е — каза Зев на Тристан щом стигна до него. Той се усмихна. Зев защитаваше всички, които се намираха около нея, дори досадната глава, която мъкнеше. Фактът, че сега той е обект на собственическите й чувства го накара да се възгордее. Това бе с разрез на всички правила, по които живя до сега, но не можеше да се спре.
— Не се тревожи за мен, имам план. Ела, нека да тръгваме!
— Няма ли да вземеш екипажа си, за да те пази?
— Не, не ми трябва точно сега. Не се притеснявай няма да се наложи да откъснеш нечия глава тук.
Скоро стигнаха до къща, която приличаше на крепост. Постройката бе доволно голяма, изградена от бели каменни блокове, а пред входната врата се извисяваха две високи палмови дървета…
Внезапно вратата се отвори и на прага се появи висок мъж. Не изглеждаше зле за годините си и Зев реши, след като има своя първи път с Тристан, може да го попита дали не иска да правят секс. Първия й любовник трябваше да е млад и енергичен, реши тя, но след това можеше да пробва и други породи.
— Сигурно нямаше да те позная, ако не беше твоето вярно куче Банделер — обърна се мъжът към капитана. Въпреки че изглеждаше ядосан Зев остана напълно спокойна. Дали този бе човекът със земната титла граф?
— Виждам, че не си се променил, Кейси! — ухили се капитана. Така, сега Зев разбра, че първо това не е Де Ламбер и второ двамата мъже са приятели, въпреки враждебността в гласа на първия.
— Не, но все още съм достатъчно млад, за да те натупам, младежо!
— Но първо трябва да се справиш с новия ми защитник! — усмихна се Тристан и кимна към Зев от Б3К.
Мъжът, когото нарекоха Кейси, се усмихна широко и се поклони на Зев. Тя остана абсолютно неподвижна и не изрази нито една емоция на лицето си. Гледаше човека отвисоко и дори не трепна. Това смути по-възрастния мъж и той се взря изпитателно в очите й, след като се изправи.
— Да не би това е да е новото попълнение в харема ти? — попита саркастично Кейси. Веднага реши, че не харесва младата жена. Не понасяше такива префърцунени госпожици, които се държат като кралици, дори облечени в мъжки дрипи. Косата на момичето бе странно къса, а и синия цвят със сигурност не бе естествен и въпреки че девойката бе изключително красива, отвратителното й държание я правеше напълно безинтересна за него.
— Знаеш, че нямам харем, само някоя дръзка дама от време на време, но положението с медмуазел Варлен е различно — усмихна се лукаво Тристан.
— Омъжена?
— Не, не и скоро! — доколкото Тристан познаваше Зев, той прецени, че тя едва ли щеше да даде „новия си домашен любимец“ на „големия лош граф“. Мадлен му спомена, че Де Ламбер е красив мъж, което сега Тристан отбеляза като негатив. Той вече не искаше жената да си търси друг любовник, макар още да не бе сигурен дали ще си легне с нея. Някак мисълта тя да насочи вниманието си към друг силно го подразни.
— Това тук не е Сен Мартен, доколкото разбирам… — обади се Зев. Тази жена беше доста проницателна. — Тук ли ще стане размяната? Това не е домът ти, надявам се? Човекът с титлата граф, може да причини вреда на имуществото ти, а аз няма да остана дълго тук, за да защитавам собствеността ти. Планът ти е глупав! — каза съвсем спокойно Зев.
Кейси отвори широко очи при това изказване. Не можеше да си представи точно тези думи от изнежената принцеса.
— За какво говори това девойче?
— Медмуазел Варлен има силно изразено собственическо чувство и така като сега е с мен изявява желание да ме пази от опасности — изрецитира Тристан на приятеля си. Кейси се засмя:
— И с какво точно може да ти помогне, това дете? — Жюл започна да се киска високо. Кейси взе реакцията му като подигравка към способностите на момичето, но не каза нищо. Реши да не й се присмива пред хората.
— Бетина — обърна се Тристан към Зев, — размяната няма да стане тук. Не се тревожи собствеността ми е в безопасност, няма да се наложи да убиваш, когото и да било, за да ме предпазиш! — рече тържествено.
— Жалко… започнах да огладнявам — отвърна му тя и се запъти към къщата. Тристан сви вежди. Друг би взел думите й като прост израз на стомашно състояние. Друг, който не познаваше Зев от Б3К. Тристан много добре разбра скрития замисъл на това изказване… Зев бе гладна за месо, при това живо. Никога нямаше да свикне с тази й странност, но реши, че това вече не го плаши. Колкото повече време прекарваше с нея, толкова повече започваше да променя възгледите си.

* * *

След като настаниха Зев в една от стаите, слугите й напълниха ваната с топла вода и я оставиха сама. Тя бързо се съблече и се отпусна в пособието за хигиена на земляците. Сега не й се струваше толкова лошо, при положение, че доста време бе лишавана от него. Докато се киснеше във водата на вратата се почука и в стаята влезе капитанът.
Застана втрещено пред нея и дори спря да мига. Жената не се шегуваше, като каза, че е идеална. Високи гърди, тясна талия и най-гладката кожа, която някога е виждал. Нямаше нито едно косъмче никъде… искаше му се да забрави за предразсъдъците си и да я опита на вкус.
— Ще стоиш и ще ме гледаш или ще предприемеш нещо? — попита невинно тя, като изви едната си вежда и зачака.
— Да не си посмял да я пипнеш, недоразвит ходещ паразит! — изрева 790. Тристан се усмихна, отдавна не бе си говорил с главата.
— Ще правя каквото си искам, защото, за разлика от теб имам ръце! — ухили се той. Не можеше да види какво изразяват дупките-очи в момента, така като Зев го бе обърнала с „лице“ към стената, за да не я гледа. Ако някой не познаваше това създание щеше да реши, че е от срам, но Тристан знаеше, че тя го прави, за да подразни, приятелски, влюбения робот. — Не за това съм дошъл. Зев, този остров е скрит от другите, малък нецивилизован рай, който мога да нарека мой дом. Това е моята къща и всичко тук е мое, ще те помоля да не причиняваш никакви щети на имота и хората ми.
— И защо ме доведе тук?
— Когато нападнах кораба, на който се намираше, всъщност се прибирах вкъщи. Хората ми бяха уморени, вече две години се скитаме из моретата. Исках да им дам малко почивка, преди отново да хванем пътя.
— Скоро ли ще стане размяната? Тази Земя вече започна да ми омръзва. Стенли проявява търпение, така като си седи удобно на Лекс, но скоро кораба ни ще се нахрани и ще можем да потеглим. Преди това искам да свърша работата си, ако харесам Де Ламбер ще му предложа да го взема с нас, ако не иска няма да оставя Бетина в тази изолирана планета. Ами ако ви намерят и нападнат? Забелязах, че имате много природни блага, все още не опустошени от човека. Вие сте като малки деца и няма да може да се защитите от мародери. Не, няма да оставя момичето тук — Зев говореше сама на себе си, докато Тристан не откъсваше поглед от гърдите й. Тя не бе направила никакъв опит да се прикрие или да изобрази срам. Зев от Б3К не се притесняваше от голотата си.
— Ще ти кажа, след като се уговоря с графа как да протече размяната. Сега, след като се изкъпеш, би ли дошла на вечеря? — Зев кимна, Тристан излезе.

Когато слезе до стаята, предназначена за хранене, Зев се настани на един стол зад масата и зачака. Тя знаеше, че богатите хора на тази планета караха робите си да вършат ежедневната им работа, дори и прости неща като да си набавят храна.
— Говорих си с вашата прислужница, медмуазел, и тя каза, че сте французойка! — обърна се към нея човекът, приятел на капитана.
— Бетина, да ти представя капитан О`Кейси — Зев кимна към мъжа, със същото невъзмутимо лице, както от първата им среща. Тази жена бе нетърпимо горда и студена. Какво ли намираше в нея младият му приятел?
— От много време не съм употребявал френския си… — започна да говори мъжа на Зев. Диалекта на Бетина, помисли си тя, хората го наричаха френски. От Тристан тя разбра, че тази малка планета има много различни диалекти. Човеците не си слагаха „преводачи“ и ако искаха да контактуват с някого трябваше да научат неговия начин на говор. Това, според Зев, отнемаше не малко време. Нормално да са толкова изостанали. Правеха всичко бавно и мъчително, нямаха време за нищо значимо през краткия си живот. — Медмуазел, слушате ли ме? — напрегна се другия капитан. Не му хареса празния й поглед.
— Не! — каза просто тя.
— Тристан, какво смяташ да правиш с жената? — попита Кейси, като реши да я игнорира така, както тя него.
— Ще я предам на граф Де Ламбер.
— Разбирам, тя е твоя пленница…
— Не съм ничия пленница, никога няма да бъда отново затворник — каза съвсем спокойно Бетина Варлен, сякаш обсъждаха времето.
— Била сте затворник? Нима не за пръв път попадате в такава ситуация, медмуазел? — Мадлен му бе описала Бетина Варлен като младо и скромно момиче, с чисто сърце… старата жена се бе върнала в спомените за господарката си и напълно забрави да говори за Зев Беллрингер от Б3К.
— Не, бях заловена, съдена и осъдена — отговори.
— Какво сте направили?
— Мисля, че това не е тема на разговор за маса… — спря го Тристан. Не искаше да каже и на този свой приятел какво си е докарал на главата. Докато Жюл се забавляваше изключително на създалата се ситуация Тристан не знаеше как щеше да реагира Кейси.
В стаята влязоха две красиви момичета, които започнаха да редят масата. Не бяха идеални като нея, но имаха добър вид, прецени Зев. Обърна се към Тристан.
— Тези жени дали ще искат да правят секс със стар и слаб мъж? Той може да си плати! — Стан заслужаваше малко грижи. Нямаше да му признае, че го обича, защото е част от семейството, но знаеше как се измъчва от липсата на секс.
Кейси се задави и я изгледа гневно.
— Медмуазел, само защото местните не притежават вашия цвят на кожата не ги прави по-малко хора. И без това местното население е било достатъчно потискано от белите, можете да насочите злобата си към друг…
— Белите? — Зев го прекъсна. — Какво са „белите“? — обърна се към Тристан.
— Това са хората с по-светъл цвят на кожата, тоест като нашата — отговори търпеливо той. Разбиранията на Зев бяха толкова различни, че беше свикнал да й обяснява всичко, което не й бе ясно.
— Вие се делите по цвят на кожата… делите се и по езика, който употребявате и постоянно се биете. Нищо чудно, че сте толкова назад, разделяте собствения си вид. Сега още повече се убеждавам, че това място е напълно беззащитно. Преди мародери да ви избият и преди планетата да се самоунищожи вие ще се избиете сами.
— Не беше ли така и при вас? — попита смутено Тристан. Притесни се от анализа, който направиха за планетата му.
— Не. В край на сметка друг биологичен вид ни пороби и накара хората, от страх, да живеят според Неговите правила. Но както виждаш, все пак, се отървахме от него.
— Не преди да е сътворил делото си — Тристан си спомни за хората, които насекомото бе изяло.
— Никога нямаше да се върна в Кошера, ако не беше Кай. Той умираше и аз трябваше да намеря прото-кръв, за да го запазя. Ако мога да направя нещо по въпроса, никога няма да го оставя да… спре да съществува — Кейси изгуби нишката на разговора и само се взираше невярващо в двамата събеседници. Жюл се ухили доволно. Коя беше тази жена?
— Въпреки това, направихте коментар за момичетата…
— Не съм искала да ги обидя — прекъсна го отново Зев. — Просто Стан е много слабохарактерен и грозен и не може да си намери жена. Така като е постоянно възбуден, защото ме вижда всеки ден, реших да му направя услуга и да му намеря някоя жена. Ако тя е съгласна, разбира се, какво лошо има в това?
— Това е проституция, медмуазел! — каза просто Кейси. Всъщност мислите му се объркаха тотално.
— Тя ще вземе отплата за това, че е обърнала внимание на Стан, а той ще е доволен, че е правил секс. Ако не иска няма да платим! Не разбирам, какъв е проблемът? — Зев наклони глава и зачака отговора на другия капитан.
— Ако не разбирате как накърнявате гордостта им така, няма как да Ви отговоря. На Вас би ли Ви харесало да правите секс за пари с човек, когото не харесвате?
— Не знам, зависи от наградата, която ще получа. Но Стан… той не ми харесва като мъж, така че не бих правила секс с него, освен ако не е жизненоважно. Извисявате акта прекалено, това е просто физиологична потребност като яденето, спането и отделянето на, използваните от организма, течности и преработени хранителни запаси.
— А децата, които идват с този акт? — попита Тристан развеселен от целия този цирк.
— Не знам, аз не мога да имам такива. Като наложница на Божествения ред, детеродните ми органи бяха обезвредени. Трябваше да обслужвам мъжете в мините непрекъснато, не можеше да се позволи през половината време да раждам. А и аз нямам добри генни и децата ми нямаше да са от полза на никого — каза спокойно тя.
Фактът, че Зев не може да има деца натъжи Тристан. Не знаеше защо, но се разстрои.
Така като Кейси все повече се оплиташе в странните теми на разговор, попита Тристан:
— Кога ще предадеш товара си на графа?
— Не съм решил още…
— Веднага! Не ми се чака повече, Тристан! — заповяда тя.
— Аз… ще те уведомя.
— Не, ще го направиш веднага! Дадох ти дума, че няма да нараня никого от хората ти докато съм тук, но ако ти пристъпиш обещанието си аз също ще го направя — Зев замълча, чак до края на вечерта. Напълно спокойно си изяде храната, след което се качи в стаята, без да каже и дума на никого.

* * *

Мадлен влезе в спалнята, силно притеснена.
— Трябва да се махнем от тук! Ако останем още малко ще се побъркам. Много се притеснявам за Бетина. Чух, когато казахте, че вашия капитан е винаги настроен за любов, а Бетина…
— Стенли няма да й посегне, тя е моя, но и аз съм съгласна с теб. Търпението ми се изчерпа. 790, кажи на Кай да вземе един молец, трябва да стигнем до графа. Ще ти намеря карти, за да ги анализираш и да ни заведеш до дома му.
— Да, най-красива сред красивите…