автор: NovelaDenarova

/Посветено на мъжете, загубили
от безрасъдство любовта./

Пред очите ми си ти - блестяща,
ефирна, нежна, мой перлен прах
и с блясъка си цял си ме обвила.

Сън мой си ти, сънувам те такава -
босонога, сгушила сърце до моето,
а между нас е камъкът на моя грях.

Погледнах те и от вина изтръпнах...
„Какво съм аз за теб ?“- попита ме
„Всичко !“, но без право да го изрека.
Тази участ зная, че сам я заслужих,
но дойде при мен вината и сега нека
да горчи, до край, до сетния предел.

Нощем съвестта забива ноктите си,
а денем във всяка друга търся теб
за да чувствам и без да докосвам...
Навярно полудял съм бил тогава,
но знай, два пъти по-луд сега съм,
сам и от самота без дни оставам.