автор: cattiva2511

Втора глава


Кай, последния Брунан-Джи, гледа дълго Зев. Мъртъв бе, от близо две хиляди години. Убит, участвайки в съпротивата срещу Божествения ред, по време на една от битките.
Но тогава настоящата Негова Божествена сянка, на всеки няколко хиляди години мозъка на Неговото сянка се сменяше с нов наследник, реши да си направи шега с предсказанието на Пророка, че точно последния Брунан-Джи ще бъде неговата гибел и запази Кай. След смъртта на война, Неговата сянка напълни организма му със специална смес, наречена прото-кръв. Така върна мъртвеца към живот и го направи свой убиец за последните две хиляди години. В един момент Кай бе изпратен да елиминира Зев и Стан… но по време на задачата той върна спомените си и започна да защитава тези, които до преди му бяха врагове.
Като един истински ходещ труп Кай нямаше чувства, мечти, сънища или каквито и да били други нормални човешки емоции. Знаеше, че Зев е влюбено в него, това тя и не криеше, но не можеше да й отговори, дори и да искаше, защото нямаше желания.
Новият план на наложницата не му се показа добър. Не за пръв път тя изявяваше желание да направи нещо изключително глупаво, не за пръв път това свършваше с края на планетата, в която се е развилняла.
— Ще го направя и точка! 790, ти идваш с мен, но трябва да внимаваш да не те види никой от земляците — Зев Беллрингер вече знаеше, че планетата, на която се намират се казва просто Земя. Но от това, което научи за тази Земя, разбра, че планетата не се обитава от много умен народ. Тяхната еволюция и прогрес тачеха толкова бавно, че щяха да бъдат нужни още милиони години, за да достигнат другите цивилизации. Но живота на джуджето бе ограничено, така че хората тук никога нямаше да достигнат апогея си.
— Любов на моя живот, знаеш, че по принцип не бих ти отказал нищо, но защо не вземеш, поне мъртвото парче месо с теб, за да те пази?
— Ще взема един комуникатор ако имам нужда от него, ще извикам за помощ и той ще дойде, ако не мога ще го направиш ти. Но докато се правя на Бетина Варлен не мога да се разхождам с мъртъв убиец под ръка — когато Зев видя спомените на Бетина се ядоса на хората от тази изостанала цивилизация. Върна се мислено обратно на Б3К, където прекара най-черните години от живота си. Истината е, че наказанието на Божествения ред всъщност и подари живот, защото до преди това Зев не бе живяла. Прехвърляна от приют на приют, Зев Беллрингер винаги се подчиняваше на по-висше стоящите от нея, било то настойници или възпитатели. После трябваше да се ожени и да се подчинява на съпруга си… но в деня на годежа бъдещият й мъж я видя. Нарече я „дебела, грозна крава“ и каза, че никога няма де се ожени за нея. Зев се разстрои, защото повечето време от съществуването си прекара в мечти как да му угоди и когато малкия тъпак я обиди тя не се стърпя и го фрасна в лицето, като му счупи носа на две места. Зев бе огромна, а той нисък тийнейджър… за това й престъпление тя бе осъдена от Божествения ред.
Сега Зев Беллрингер реши да помогне на Бетина Варлен. Щеше да провери що за стока е бъдещият й мъж и чак тогава да реши дали той заслужава момичето. Държали са я затворена като самата нея, не можеше да позволи да й се случи нещо лошо, хареса мислите й, хареса всичко в нея… освен този неистов страх, който таеше в себе си, но знаеше, че е нормално при такъв живот. Преди Зев беше друга, беше боязлива и свита, но промяната на тялото и ума й, както и новото ДНК, я направи идеален хищник, а хищниците не се плашат лесно.
— Значи… — започна да говори Стенли Х. Туидъл, докато дъвчеше питателната си каша. — Ще се направиш на тази жена, само и само да видиш на какъв мъж ще я дадат и ако той не ти хареса ще я задържиш като домашен любимец?
— Точно така, Стан, това е моята идея. Ще отида да й сваля дрехите, защото с моите няма да стане. Когато съм готова тръгваме. Чакайте сигнала ми, не искам да се заразя с някоя непозната болест или да бъда затворена в някой затвор. Повече никога няма да бъда затворник.
— Тогава не отивай! Лекс скоро ще се нахрани и можем да си намерим някоя хубава и тиха планета с красиви жени и много пиячка…
— Решено е, Стан, ако не харесам този…
— Граф — напомни й 790.
— Ако не харесам този граф си задържам Бетина и тогава ще си потърсим нов дом.

* * *

— Бетина, събуди се!
Зев леко отвори едното си око. С много труд бе пристегнала късата си коса назад, за де не видят разликата в дължината. Видя жената и веднага я разпозна. Апаратът за сканиране на спомени бе с триизмерна проекция, така че с лицата на хората тя нямаше да има проблем.
— Казах на онзи глупави слугини да те събудят по-рано тази сутрин — продължи Жизел. — Знаех си, че няма да ми обърнат внимание. През последния месец всичко в къщата е с главата наопаки. Чудя се как изобщо успяхме да свършим навреме с подготовката за сватбата — тя замълча и погледна дъщеря си. Очите й се напълниха със сълзи. — О, Бетина, този месец измина толкова бързо. Ти наистина ще ме напуснеш, за да започнеш самостоятелен живот.
Зев не каза нищо, реши да не говори много с когото и да било, защото дори и да бе видяла повечето от живота на Бетина не знаеше как да се държи, за да не се издаде и да не я заловят. Не знаеше какво правят на тази планета с такива като нея, но реши да не се запознае от близо със силите им на реда. Не знаеше законите и правилата им, почти нищо полезно. Щеше да държи устата си затворена докато не се срещне с бъдещия мъж на момичето Варлен.
— Бетина, добре ли си? Разбира се, че не, разстроена си… — Жизел продължи да говори и да събира вещите й. Зев се изправи от леглото чисто гола, винаги спеше така. Жизел отвори уста като видя дъщеря си, способна на подобна дързост. Обърна внимание, че момичето е пристегнало дългата си коса в много малък кок, също и че косата и е леко посиняла. Никога не е била с такъв цвят. Сигурно е ползвала нов сапун, или нещо подобно и той бе променил цвета й. Навярно я бе срам и за това Жизел не каза нищо. Реши, че нервите на Бетина започват да си проличават и наяве. Тя така страдаше за дъщеря си, за това, което предстоеше и за това, че не можеше да й помогне.
— Сега трябва да се приготвиш, защото тръгваме след два часа. О, къде са всички тези прислужници? — завайка се Жизел. Зев наклони глава и дълго изучава жената. Не й хареса — слабохарактерна и страхлива. Не бе способна да защити собственото си дете от тирана си съпруг. Ако можеше да го направи, без да се издаде, Зев би я нокаутирала. Но за сега трябваше да си държи езика зад зъбите и да се прави на скромна и покорна робиня. Зев Беллрингер, скромна и покорна… тя бе перфектно създание със силата на гущер, не скромна и покорна. — Ти и Мади ще тръгнете за Сен Мало, където е корабът, а аз и бащата ти ще те придружим.

Не след дълго Зев бе готова. Едно момиче й помогна да се облече. Колко смешно, всъщност, сякаш бе саката и не можеше да си сложи дрехите сама. А самите дрехи бяха огромни и много на брой и я задушаваха, но на лицето й не се появи нито една емоция. Мади, нейната бавачка (790 й каза, че това е човек, който наемат да те отгледа) я следеше с тревога. Явно жената обичаше Бетина. Беше стара и слаба и Зев разбираше, че едва ли има физическа или психическа сила, за да закриля малката Варлен, така че не изпита неприязън към нея.
И така потеглиха майката, бащата, бавачката и Зев. Превозното средство беше напълно примитивно, теглено от страни животни на четири крака. Зев прецени, че биха били много вкусни. Имаха големи глави, а това значеше, че вътре се намира голямо количество мозък. Дали на Земята хората не само ги ползваха за превоз, но и ги ядяха? Реши да не пита. 790 се намираше на сигурно в един куфар, а Зев се облегна и зачака… ако се придвижваха с това темпо щеше да й отнеме повече време, от колкото си бе мислила в началото.

Малкият тримачтов кораб от дълго време бе на котва в пристанището, очаквайки пътниците за Сен Мартен. Жак Мариво, капитанът на „Песента на вятъра“, стоеше на мостика. Върху бронзовото му чело, загрубяло от морския вятър, се бе образувала дълбока бръчка. Той бе неспокоен.
Граф Де Ламбер го беше наел, за да качи на кораба бъдещата му жена и прислужницата й и благополучно да ги отведе до остров Сен Мартен. Отначало капитанът искаше да откаже, тъй като не желаеше да приема за пътници жени, но графът бе направил изключително щедро предложение.
Но той знаеше, че ще си има доста неприятности. Трябваше да изолира жените от грубите моряци. За щастие вече една седмица бяха в Сен Мало и те добре се позабавляваха на брега. Трябваше да им държи влага поне за известно време, ала капитанът се опасяваше да не избухне бунт по време на пътуването.
В този момент той зърна голяма карета, която зави по улицата към пристанището, и големите й колела затрополиха по каменната настилка. Видя големите сандъци, привързани върху покрива на каретата и се досети, че това трябва да е невестата със семейството си. Тази вечер трябваше да събере екипажа, за да отпътуват сутринта.
Каретата спря, Андре излезе и попита един моряк къде е закотвен „Песента на вятъра“. Мъжът им посочи кораба точно пред тях. Андре мина по малкото мостче и заговори с едрия мъж, който стоеше на палубата. След няколко минути се върна и отново влезе в каретата.
— Капитанът трябва да събере хората си, така че тази вечер ще преспим в града. Сандъците с багажа ще бъдат натоварени на борда, но пътуването ще се забави с един ден.
Андре проявяваше великодушие, тъй като обикновено не си губеше времето да обяснява каквото и да било на семейството си.
Странноприемницата, в която отседнаха, бе чиста и уютна. Зев се настани в отделна малка стая и видя корито пълно с вода, в което трябваше да се изкъпе. Направи отвратена гримаса, как се поддържаха земляците чисти в такова примитивно средство за хигиена? Като се качеше на дървеното нещо, което наричаха кораб, Зев можеше да скочи във водата и да поплува, ала за сега щеше да се примири и с това. Извади 790 от куфара и започна да се съблича, спря се, обърна робота, така че да „гледа“ стената, а не голото й тяло и продължи да се приготвя. Когато остана съвсем гола се потопи във водата.
— О, Зев, света започва и свършва с теб, защо ме наказа така? Защо отне гледката, която дава живот на схемите ми?
— Защото, 790, нямаш необходимото допълнение към тези схеми, за да ме направиш щастлива.
— Аз винаги мога да те направя щастлива. Надявам се граф Де Ламбер да се окажа двойника на „клечко“ — това бе прякорът на Стан, даден му от Джиджерота, човекоядна форма на живот, която се опита да им открадне корабът. Но както стана с всичките им врагове до сега, тя изгоря в Супер Нова на родната планета на Кай.
— Утре ще се качим на онова корито… безопасно ли е?
— Не мога да знам, любов моя, така като тази планета няма никаква дигитална информация, не знам нищо за историята и нравите им. Всичко, което имаме, е мозъкът на момичето, което не е красиво колкото теб, а нейните знания са много ограничени. Технически тя е неграмотна.
— Добре, нека сега си починем, 790, още малко ще изтърпим в тази западнала част на света и скоро ще започнем да си търсим друг дом. Тук не ми харесва.

* * *

Зев окончателно установи, че това е най-варварската и ограничена планета на двете вселени… които вече не бяха две.
Три седмици в този дървен ковчег, сама в каютата, единствено с по кана топла вода на вечер, за да се измие, я докараха до ръба на това да копнее да избие целия екипаж и да пирува с мозъците им. Облиза се при тази мисъл.
— Това е най-доброто пътуване, Зев, о, Зев, радост за очите ми — 790 не спря да говори, през тези дълги, дълги дни. Той бе щастлив, защото така като Зев отказваше да си „гука“ с Мадлен се затвори сама. Остана само той да й прави компания. За жалост нежелана. Искаше й се да отвори главата му и да изтръгне всичките чипове и жички, които има в нея.
Зев не знаеше, но всъщност капитан Мариво забрани на младата девица да напуска каютата си, защото мъжете на кораба я гледаха като зверове, а пък и сандъка със злато предназначен за зестра, подсилваше апетита към младата медмуазел Варлен. Ако добрия капитан знаеше истината за невинната си овчица сигурно щеше да скочи от кораба и да се остави на милостта на акулите.
Един ден Зев не издържа и излезе на въздух. Всички, мръсни и дрипави земляци, които съвсем не я привличаха сексуално, я погледнаха похотливо. Значи така щеше да се чувства в мините на Неговата Божествена сянка, макар червеите, които работеха там, да бяха още по-отблъскващи. Ако трансформацията на мозъка й бе завършена, това никак нямаше да я притеснява.
— Медмуазел, моля, когато искате да се разходите, да ме помолите да Ви придружавам, а не да го правите сама — капитанът си мислеше, че Бетина не осъзнава как я гледат мъжете и не разбира в каква опасност се намира.
Зев изгледа капитана и сви рамене. Не каза нищо и продължи да гледа напред и да пълни дробовете си със свеж въздух. До нея се доближи старата жена и леко стисна лакътя й. Зев се обърна автоматично, готова да откъсне ръката на старицата. Спря се навреме, но все пак така изви ръката й, че се пропука кост. Капитанът отвори уста. Не бе виждал човек, който само с една ръка е способен да счупи нечий кокал. Мадлен извика силно и седна на палубата, като се държеше за нараненото място. Вдигна погледа си и се вгледа в Бетина и тогава осъзна факта, глождещ съзнанието й от много време насам. Това не бе Бетина Варлен, това със сигурност не бе нейната повереничка… Двама мъже дойдоха да й помогнат, като също гледаха със страхопочитание към Зев.
— Медмуазел Варлен, как можахте? — извика капитана и се втурна да помага на старата жена.
— Ще оживее — беше единственото, което излезе от устата на Зев. Всички се суетяха около Мади, докато на Зев не й писна и не се прибра в каютата си, без дори да попита бавачката си, по-скоро бавачката на Бетина, как е.
След месец корабът бе връхлетян от буря, това бе втората за Зев. Тя беше преживявала много неща през живота си, но никога не се бе чувствала по-ужасно от сега. Не се страхуваше, не това е проблемът, но постоянното лашкане на кораба я направи доста раздразнителна. Корабът се клатеше, 790 не спираше да говори, а шумовете, които идваха от палубата, й докарваха главоболие. Надяваше се тази Земя да се самоунищожи скоро, защото ако ли не, щеше да накара Стан просто да я гръмне. Всичко беше примитивно, мръсно и изключително неудобно. Дори на Б3К условията бяха по-добри.
На вратата се почука и в стаята влезе старата Мадлен, с все още привързана ръка.
— От доста време исках да поговорим, но си признавам, че ме беше страх…
— Страх от мен? — повдигна вежда Зев. Мадлен бе сигурна, че това не е нейната истинска господарка. Нищо не бе като на Бетина. Нито жестовете, нито поведението, нито спокойствието, което излъчваше, нито уверения поглед — погледа на генерал. За рефлексите и силата да не говорим. Не, жената приличаше на младото момиче, но бе друга. Външно единствено косата бе различна, вечно вързана, и синееща. Е, Жизел й обясни за неудобството на Бетина, когато объркала сапуните… Глупости! Това просто не беше Бетина Варлен.
— Не, медмуазел, не ме е страх от вас. Страх ме е от това какво ще ми кажете. Какво сте направили с Бетина Варлен? — Мади не каза на никого какво знае. Кой щеше да й повярва, пък и така нямаше да знае какво е станало с истинската й повереничка.
— Замразих я за известно време в криокамера, защото много крещеше, а нямах време да я утешавам — жената не трепна и мускул. Коя бе тя, за Бога?
— Замразили сте…
— Ще оживее, не е опасно, аз съм го правила много пъти. Но вие сте прекалено недоразвити, за да ме разбереш.
— Защо?…
— Защото смятахте да я продадете като товар на мъж, когото не познава, за да му се подчинява. Реших да проверя дали този мъж е достоен за нея, ако не ми хареса, ще я задържа за себе си.
— Ще я задържите?
— Да, а защо не? Баща й я тероризира, майка й е слабохарактерна и не може да я опази, ти си стара и слаба… аз мога да я пазя и гледам, като й дам право да живее както си иска, а не както трябва според вашите изостанали и ограничени нрави и закони — Зев наклони глава и зачака отговора на старата.
— Аз, не знам какво да кажа, коя сте вие?
— Зев Беллрингер от Б3К — прост отговор, който не говореше нищо на Мадлен.
— Не разбирам…
— Няма и как, не сте се развили достатъчно, но нямате и време за това на тази Земя. Планетата е клас 13, ще се самоунищожи… толкова е нестабилна, че не се знае кога…
— Аз все още… какво сте вие?
— Много неща, няма да разбереш. Остави ме сама, няма да направя нищо на Бетина Варлен, освен ако някой не ме предизвика… искаш ли да ме предизвикаш?
— Аз не, ще Ви оставя… само не я наранявайте! Изгледала съм я от дете и нея и майка й.
— Не си се справила добре, те са слаби, заблудени и страхливи — отсече Зев и с жест посочи вратата.

На другата сутрин морето бе тихо и спокойно, но Зев все повече се дразнеше. Не след дълго се чу ужасен шум, хората викаха и се чуваше трясъка на счупено дърво.
— 790 нещо става! — Зев наостри уши. Какво ли можеше да е, не звучеше като буря, а и морете беше ясно, звучеше като битка.
— Аз ще те пазя, о прекрасна Зев — Зев се обърна и повдигна вежда.
— Аз трябва да пазя теб, 790, нямаш много ръце, които да ми протегнеш — Зев взе 790 и се качи на палубата. Видя още едно дървено корито, което бе хвърлило въжета с куки, които се бяха забили в перилата на нейното корито. Мъже се прехвърляха от новия кораб към нейния. Започна битка, кървава и… ухаеше много вкусно. Зев трябваше да се включи, но знаеше, че играе роля и не може. Но толкова се възбуди от гледката и аромата на топла кръв, че щеше да започне да лази и лиже палубата всеки момент.
— Скрийте се! — викна капитана и с ужас погледна към нея. Ако останеше така пиратите щяха веднага да я заловят, а поне можеше да се покрие, докато не се реши кой ще е победител… макар че изхода на битката бе ясен.
— За нищо на света… — промърмори Зев и продължи да гледа очарована с широко отворени очи и замечтан поглед.


Трета глава


Битката бе решена. Пиратите превзеха кораба. В какофонията още никой не обърна внимание на Зев… Мади я дръпна настрана. Заради това създание тя не можеше да се скрие, защото не знаеше какво ще сполети Бетина, ако нещо се случи на похитителката й.
— Искам да Ви помоля да не казвате нищо — Мадлен се стресна. Изразът на лицето на жената, наричаща себе си Зев, изразяваше задоволство. На нея й харесваше кръвта и страха на умиращи мъже. Господи Боже, какво можеше да причини на мило и добро дете като Бетина Варлен? — Първо да Ви попитам говорите ли друг език, освен френски?
— Френски? Какво е френски? Говоря на твоя език.
— Моля Ви, не говорете нищо и с никого, ще се опитам да Ви запазя. Правя го само защото Бетина е при вас, няма да Ви предам — Зев изобщо и не се притесняваше от старата, нито от новите мъже, но може би наистина бяха опасни. Ако се опитаха да я затворят или убият тя просто щеше да го направи първа, през това време 790 щеше да повика Кай и той да ги довърши. Примитивните им оръжия не я притесняваха особено, така че Зев установи, че няма страшно и за сега Кай е излишен. Но докато реши точно какво да прави щеше да продължава да играе, можеше и пък нищо да не й направят, щом дори старата би могла да се погрижи за тях. Добре, нека прави каквото знае, Зев щеше да почака.
В нишата, където си говореха, изведнъж надникна един огромен човешки индивид. Космат по лицето, висок около метър и осемдесет и разстояние между раменете поне метър. Зев го изгледа високомерно, което землянина взе за надменност. С повдигната вежда, Зев плъзна погледа си и го спря на чатала му. Сви рамене и отново го погледна в лицето. Човекът се намръщи на това й действие и изрева зад гърба си на другия диалект от главата на Бетина.
— Намерих ги, кап, не са се крили тук горе са.
— Е, Жюл, изведи дамите на палубата.
— Къде е капитанът Ви? — рязко попита Мадлен.
— Скоро ще го видиш, стара жено! — отговори човекът, когото наричаха Жюл. — Те говорят английски, Тристан, поне по-възрастната жена.
Излязоха на открито и Зев обърна погледа си към капитана. Сини очи, толкова сини, че направо кристални, на дясната си буза имаше тънък белег, който се губеше в русата му брада. Беше огромен, много по-висок от първия. Зев насочи погледа си на единственото място, което не бе проверила и остана много доволна. Мадлен я бутна леко и страхливо, за да привлече вниманието й и й каза тихо, така че само тя да чуе:
— Сведете погледа си, не гледайте мъжете, дръжте се все едно не ги разбирате и Ви е страх. Моля Ви!
В момента, в който Зев сведе глава, прекрасния мъжки екземпляр я сграбчи за лакътя и я помъкна на някъде. Ако не изчакваше да види, какво ще направи старата, можеше да го метне на гърба си и вместо той да я влачи тя да си го носи като награда.
— Мосю, почакайте! — извика Мадлен. — Къде я водите?
Мъжът се извърна и студено се усмихна.
— В моята каюта, мадам, за да поговоря с младата лейди. Имате ли някакви възражения?
— Разбира се! — не можеше да позволи да разкрият съществото и да убият единствената й възможност да си върне Бетина.
— Е, тогава ги запазете за себе си! — остро отвърна той и задърпа Бетина със себе си.
— Мосю, тя не говори английски — подвикна след тях Мадлен.
Думите й предизвикаха смях и шеги сред екипажа.
— Как ще й кажеш к`во да прави, кап?
— За това, което си е наумил нашия кап, няма нужда от думи.
Избухна още по-силен смях, който очевидно ядоса капитана им, защото ръката му стисна още по-силно нейната. Зев се възбуди при този изблик на тестостерон.
— Вървете по дяволите, негодници! — извика той на хората си. — Достатъчно се забавлявахте за днес. Връщайте се по местата си и се захващайте за работа! — сетне се обърна към Зев. — Съжалявам, ако съм ви наранил, мадмоазел.
Зев си помисли, че това е първият добър екземпляр, когото е видяла на тази планета и от сега реши да го изпробва.
— По дяволите! — изрева той и се обърна към другия висок мъж. — Жюл, доведи онази жена.
Мадлен незабавно се присъедини към тях, изпълнена с безпокойство.
— Не бива да й причинявате болка, капитане! — „единствено тя знае къде е Бетина…“
Капитанът погледна изненадано Мадлен, а после избухна в смях.
— Да не би да се опитвате да ми давате заповеди, мадам?
— Няма да ви позволя да я нараните, мосю.
Жюл се изхили. Капитанът му хвърли кръвнишки поглед, но сетне отново насочи вниманието си към Мадлен.
— Вие нейна майка ли сте?
— Не, но съм отгледала и нея, и майка й. Ще отгледам и децата й — не точно нейните, но се надяваше да отгледа тези на Бетина.
— Тя бременна ли е в момента?
— Мосю! Вие не можете да питате…
— По дяволите, отговори ми, жено! — остро я прекъсна капитанът.
— Не, не е.
Изглежда отговорът й му хареса, защото раздразнението му премина.
— А сега ми кажи, защо ти говориш английски, а тя не говори?
— Аз… аз съм родена в Англия. Дойдох с родителите си във Франция много отдавна, като малко дете — искрено отвърна Мадлен.
— И тя изобщо не говори английски?
— Не, капитане.
Той въздъхна и внимателно изгледа Зев, която мълчаливо го наблюдаваше.
— Коя е тя?
— Мадмоазел Бетина Варлен.
— И за къде пътува?
— За Сен Мартен, за да се омъжи за граф Де Ламбер — бързо отвърна Мадлен.
— И богатството, което намерихме на кораба, е било нейната зестра, така ли?
— Да.
Капитанът лениво се усмихна, разкривайки два реда бели зъби.
— Семейството й трябва да е много богато. Годеникът й сигурно също е много богат мъж, нали?
— Да, той ще ви плати щедро, ако ни заведете невредими при него.
Последните й думи го накараха да се засмее.
— Сигурен съм, че ще плати, но ще трябва да помислим върху това — обърна се към Жюл. — Заведи бавачката в каютата си и я заключи. Мадмоазел ще дойде с мен.
О, да, ще дойда навсякъде с теб, помисли си Зев. Чу как 790 започна да ръмжи съвсем тихо и злобно, но само за нейните уши, тези тихи звукови вълни не можеха да се усетят от останалите. Зев не можеше да го остави… щеше да го обърне към някоя стена.

* * *

В малко и разхвърлено помещение Тристан настани товара си — Бетина на едно кресло до дълга маса. Напълни две чаши със сухо червено вино, подаде й едната и също се отпусна на един стол. Облегна се назад и я загледа изпитателно. Не видя страх в очите й, само жив интерес. В едната си ръка стискаше някаква странна кръгла кутия, но щеше да й я отнеме по-късно, за да види какво ценно имаше вътре. Сега не искаше да я стряска допълнително… но тя не изглеждаше стресирана ни най-малко. Би трябвало сега да вика или плаче, но тя просто седеше, напълно спокойно, на мястото си и душеше виното, все едно за пръв път през живота си вижда такова нещо.
— Хората ми казаха, че си голяма красавица, но честно казано не мога да разбера как са го разбрали, когато лицето ти е покрито с толкова много черен прах — никаква реакция. Явно наистина Бетина Варлен не говореше английски, колко жалко, въпреки това Тристан продължи.
— Възнамерявам да правя любов с теб, Бетина Варлен, а след това да те заведа при годеника ти. Така че свали си дрехите. Не ми се иска да те насилвам и да ти причинявам болка.
Зев наведе глава на една страна. Определено този й харесваше. Планът му още повече.
— Стани! — каза властно тя.
Тристан я погледна озадачено. Нима жената му нареждаше?
— Значи все пак говориш английски?
Зев само сви рамене. Не искаше да си говорят, след всичката възбуда, която натрупа през деня, това бе последното, което искаше да прави. Щеше да загуби девствеността си, точно с този голям, космат примат от изостанала планета. После той щеше да я отведе при годеника на Бетина и тя щеше да продължи с намеренията си.
— Стани! — отново повтори Зев, като еротично облиза устни.
— И за годеника ти ли излъга старата жена? — смути се Тристан, бе очаквал какво ли не от тази среща, но не и такъв разговор.
— Не, Де Ламбер ме чака — не точно нея, но какво значение има? Ако Де Ламбер поне малко приличаше на този, значи все пак Бетина не бе в опасност, дори напротив.
— Защо искаш да се изправя, Бетина? — Тристан не знаеше на къде да поведе разговора, пък и не точно разговор искаше да поведе.
— Искам да те огледам и да видя дали навсякъде си толкова голям — усмихна се предизвикателно тя.
Тристан я изгледа втренчено. Помисли, че е отвлякъл млада и непорочна девица, дори му стана леко гузно относно намеренията си, но трябва да е бил сляп, за да не види, че тази жена бе всичко друго, но не и непорочна. Тази мисъл го разочарова и почти уби желанието му. Все пак бе красива, неоспорим факт, за сега и това му стигаше… но веднага след това щеше да я върне на годеника й и повече никога да не се сети за Бетина Варлен.
— Не си това, което очаквах, Бетина, мислех, че си честно момиче от добро семейство…
— Не ми се говори, харесвам те, добър индивид си, мисля, че ще ми доставиш удоволствие. Аз съм създадена за любов, това е моето предназначение, но все още никога не съм била с мъж. Но мога да те уверя, че ще ти доставя неимоверно щастие, в главата ми се въртят всички начини, по които жена може да задоволи един мъж, така че стани, за да те погледам! — Зев предчувстваше удоволствието, което щеше да дойде.
— Зев, о Зев, единствена Зев, интегралните ми схеми ще се подпалят ако този примат те докосне.
Когато кутията проговори Тристан стана, като събори стола си и се подпря на стената, ококори очи и се взря невярващо. Това не можеше да е истина, сигурно си е въобразил. Кутиите не говореха.
— Млъкни, 790, ще го стреснеш, а на тази планета този е единственият, който ми харесва.
— Зев, знаеш, че аз съм единственият мъж за теб.
— Ти не си мъж, а и той, определено е по-висок от теб!
Тристан въртеше луд поглед ту към жената ту към нещото, което оцъкли очи срещу него и размърда уста. Това бе глава! Господи, той никога не е вярвал на митовете за водни вещици и сирени, но може би сега бе времето да преосмисли теориите си…
— Какво е това? Какво си ти? — попита почти шепнешком той.
— Аз съм Зев от Б3К, това е 790 и сега ще правим секс, нали така?
Тази идея отдавна не се въртеше в главата на Тристан. Тя определено бе нещо… нещо, което може да се окаже демон, превръщаш хората в говорещи метални глави. Какво по дяволите улови този път Тристан?
— Не се плаши от мен, знам, че не сте особено умни и лесно се стряскате, но аз няма да ти направя нищо лошо. Точно обратното, тялото ми е идеално, а съзнанието еротично… аз съм перфектната любовница! — Зевс го повика с пръст към себе си, но Тристан само поклати глава и отново се втренчи в говорещата глава.
— И него ли така залъга и след това го превърна в това? — заекна той. Къде изчезна мъжеството му не знаеше, никога не се бе паникьосвал така. Веднага щеше да я изхвърли от борда на кораба си, само първо да се убеди, че не може да го прокълне.
— Не разбирам, не ме ли харесваш? Всички ме харесват, така съм проектирана, аз съм създадена за наложница.
Създадена? Проектирана? Наложница? Главата на Тристан изведнъж се изпразни и той просто се втренчи в главата, положена върху краката й.
— Какво ти е причинила?… — попита тихо. Ами ако направи същото и с него?
— Зев, предупредих те, че земляците са крайно примитивни. Погледни го, как може да го предпочетеш пред мен, докато аз те боготворя?
— Млъкни, 790, всичко развали! Виж, уплаши го! Може и да не ми свърши работа, в момента, заради теб. Може пък и да го задържа, ако ми хареса, да, така мисля да направя.
— Не-е-е е-е-е — извика нещото. Тристан видя как в очите му се появява неговата собствена глава и два метални диска започваха да я сплескват, отдалечаваха се и пак повтаряха удара и така поне десетина пъти, преди жената да се ядоса и да остави говорещата кутия на масата с лице, ако това можеше да се нарече лице, към стената… Какво по дяволите ставаше?
— Виж, да започнем от начало. Аз се казвам Зев Беллрингер от Б3К, бях осъдена да стана наложница в мините на Неговата Божествена сянка, но трансформацията не бе завършена. Получих тялото и огромен сексуален апетит, но способността да се влюбя във всеки мъж и да му се подчинявам остана за 790. Проблема е, че още не съм имала възможността да бъда с мъж, а ти ми изглеждаш перфектен за тази роля. Ако се представиш добре дори мога да те взема на Лекс, кораба ни.
Тристан притисна с пръсти слепоочието си.
— Какво си ти?
— Мисля, че вече ме попита за това, а аз ти отговорих аз съм…
— Не питам това, питам какво си?
— Хибрид, наполовина човек наполовина гущер.
— Гущер?
— Да, на Кошера — това бе главната планета, от двайсетте хиляди такива, в Божествения ред. — Имаше много мозъкоядни гущери, те се съхраняваха в клетки, по арените, за развлечение на гражданите, но точно когато траеше моята трансформация настана бунт и те бяха освободени и така ДНК-то на един от тях се смеси с моето — Тристан не разбра и дума от това, което току-що чу. Разтърси глава и седна отново на стола, ако това беше вещица и искаше да го закълне или превърне в жаба да го е направила до сега. Ако искаше нещо от него, за да не си изпати, първо да чуеше какво ще е то. Пък и вътрешно за себе си реши, че такава жена не може да е чак такава голяма заплаха. За това той абсолютно грешеше, но нямаше как да знае.
— Какво е това? — Тристан посочи към говорещата глава.
— Това е 790.
— 790?
— Да, той беше оперативен робот на Кошера, но по време на бунта бе повреден и препрограмиран и сега остана само тази му част.
— Какво значи робот? — Тристан все още не разбираше. Започна все повече да се успокоява, възвърна и част от самообладанието си, но Господ му е свидетел, нямаше причини за това.
— Машина… планетата Земя се намира на един много затънтен участък от Тъмната зона. Вашата галактика се намира трудно и ако кораба ни не беше гладен, а това място не миришеше вкусно, никога нямаше да дойдем тук. Ние си търсим нов дом.
— Вие? Ти и главата?
— Да, както и Стенли и Кай. Ние сме екипажа на Лекс, Стан е нашият капитан, това стана по късмет, Кай…
— Е мъртво парче месо — добави главата, която се казваше 790.
— Мъртво парче месо?
— Да, Кай е мъртъв от близо две хиляди години. Той беше убиец за Неговата Божествена сянка, за това беше пратен да ни елиминира, Стенли и мен, но върна спомените си и реши да ни помогне.
— И моята Зев-Зев реши, че е влюбена в мъртвеца.
— Аз наистина го обичам!
— Но реши да правим любов? — попита учудено Тристан, така не се държеше влюбена жена… Господи, за какви глупости си мислеше? Току-що научи, че един от членовете от екипажа й е ходещ труп на две хиляди години… и още много информация, която в момента просто не можеше да смели.
— Той е мъртъв, Тристан, това означава, че няма чувства и емоции, той никога не би могъл да ми отвърне. Кай не живее, просто съществува, но аз ще го запазя да съществува, защото дори това да е единственото, което мога да получа от него, ми стига — Тристан за пръв път чуваше подобна отдаденост на някого, за каквото и да било, към друго човешко същество… може и не точно човешко същество. Жените, които познаваше бяха повърхностни и доста ограничени. Тази, обаче, се държеше като кралицата на света. Скромността не бе от качествата, които притежаваше. Та тя каза, че е идеална. Излъчваше такова спокойствие, че го побиваха тръпки. Имаше чувството, че каквото и да стане не би могло да разтърси света й. В същото време твърдеше, че обича човек, труп, който никога няма да й отвърне, но по един свой собствен начин тя му бе вярна и предана.
— Да, ти за малко не умря, докато се опитваше да набавиш прото-кръв на мъртвеца! Това никога няма да му го простя!
— Какъв му е проблемът? — попита Тристан.
— 790 е влюбен в мен, той пое последната част от трансформацията ми и сега вместо оперативен робот е програмиран…
— Като машина за лю-ю-ю-бов — прекъсна я странната глава, която представляваше робот.
— С някаква цел сте тук?
— Корабът ни иска да се нахрани, а докато чакаме искам де се уверя, че този граф, бъдещия мъж на Бетина, ще е достоен за нея. Ако не е, ще я задържа при мен! Ние си приличаме като клонинги, видях спомените й, имаме много общо. Аз ще я защитя, така както никой тук до сега не е правил.
— Значи можеш да четеш мисли?
— Не, разбира се, 790 сканира мозъка й. Също така трябваше да настрои преводача ми за вашия език, имате странни диалекти, всеки ползва различен.
На Тристан му дойде в повече. Вече не се страхуваше от странното създание в каютата си, но не знаеше и какво точно да мисли за всичко, което чу и малкото, което разбра. Трябваше да подиша малко свеж въздух и да вземе решение дали Зев от Б3К и 790 представляват опасност за него и кораба му. Екипажът не трябваше да я вижда, щяха да решат, че е морска вещица и да я обесят на мачтата. Със сигурност трябваше да вземе решението сам. Стана от стола си и тръгна към вратата, спря се, преди да излезе и се обърна към Зев:
— Не излизай, може да уплашиш хората ми и тогава не знам какво ще решат да направят и дали ще мога да ги спра. Дай ми малко време да помисля и ще решим какво да правим.
— Но… нали искаше да правим секс?
— Не точно сега. Имам нужда от малко време — каза уморено капитана и излезе. Това бе най-странният момент в живота му. Ако някой го бе предупредил на какво ще се натъкне на борда на „Песента на вятъра“ никога нямаше да го нападне.

* * *

— Тристан, какво ще правим с момичето? — попита Жюл, когато се присъедини към приятеля си на палубата.
Тристан се обърна и погледна Жюл с празен поглед… какво да правят с жената или какво ще направи тя с тях? Запази спокойствие и отговори:
— Ще я отведа до Сен Мартен.
— Но дали графът ще иска да плати откуп, когато тя вече не е девствена?
— Тя още е девствена.
— Моля? — Жюл знаеше защо са нападнали „Песента на вятъра“. Тристан пожела жената и беше решил да я има. Какво го е накарало да размисли? Не се сещаше за нито една причина.
— Какво ти каза това създание, та не си спал с нея?
— Тя иска да спи с мен… — Тристан се замисли дали може да се довери на приятеля си и прецени, че той е единственият, на когото може да има доверие в този свят. Той знаеше почти всичките му тайни, знаеше и за Бастида. — Тя е различна, Жюл.
— Да не би с молби и?…
— Не, Жюл, не мисля, че тя изобщо е човек — каза шепнешком Тристан, Жюл го изгледа невярващо. Какво ли му е наговорила малката пакостница, че да разстрои така капитана му? — Има говореща метална глава и гущери, които ядът мозъци и мъртъв любовник и… — Тристан се чу отстрани какви глупости говори и млъкна. Той е страшилището на моретата, има цел в живота си и красива жена, която иска да прави секс с него, в каютата… какво не му е наред? — Не ми обръщай внимание, Жюл, не мога да ти обясня сега, защото мисля, че и аз не разбирам, но веднага щом осъзная какво става, ще ти разкажа. Къде е старата жена, бавачката?
— В кухнята, реши да помогне…
— Не се ли притесняваш, че може да ни отрови?
— Не се притеснявай — ухили се Жюл — ще я накарам първо тя да опита от храната, която приготвя.
Тристан се усмихна на приятеля си и тръгна към кухнята, после спря и се обърна към един от хората си:
— Доведи ми старата жена! — нямаше как да говори с нея пред Жако.
Не след дълго Мадлен стоеше като закована пред пирата. Не знаеше за какво я е повикал, но сигурно бе разкрил измамата.
— Какво е Зев от Б3К? — попита направо Тристан.
— Не знам, мосю, но тя държи моята Бетина. Каза, че я е замразила, защото много викала и че ако я предизвикам ще й навреди.
— На мен ми каза, че иска да види дали графът е за вашата повереничка.
— Всъщност, същото каза и на мен, също както и че не съм си свършила работата, защото съм отгледала слаби и слабохарактерни жени и тя щяла да я вземе, ако не й хареса каквото види — Мадлен говореше, без да спира, но най-важното, което установи Тристан бе, че и тя не знае нищо повече от него. Явно трябваше пак да си поговори с красавицата, но в интерес на истината той разбираше много малко от това, което казваше. Най-доброто, което можеше да направи, бе да я отведе при годеника на Бетина и да я остави да се оправя, с каквото и да се бе захванала. Да, това е единственото, което може да се направи в случая. Той имаше собствени проблеми и собствени скелети в гардероба, които трябваше да изчисти, така че Зев от Б3К не е негов проблем! Бетина Варлен също! Графът пък — най-малко.