автор: Ambrouse

Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се изпукване и един старчески женски глас каза:
– Моля.
– Мамо, мамо! – подхвана с писклив глас тя, след което проплака: – Мамо, пострадах ужасно, мамо!
– Дъще? – попита старицата.
– Аз съм, мамо. Моля те, помогни ми! Гръмна газовата бутилка в кухнята. Цялото ми лице е обгорено, и гърдите, и корема. Много ме боли, майчице!
– Олеле, дъще!
– В болницата съм, мамо! Боли, боли ужасно!
– Ами сега? Какво? Да дойда…
– Трябват спешно пари за операция. Налага се да ми присадят кожа спешно. Лицето ми е обезобразено, а с лявото око почти не виждам… Ето, давам ти доктора.
Младата жена подаде телефона на приятеля си, който бе изслушал търпеливо разговора.
– Госпожо? Доктор Наков съм. Няма опасност за живота на дъщеря ви… за момента. Нужна е обаче спешна хирургическа интервенция. За жалост здравните осигуровки не покриват това, което трябва да се направи.
– Колко пари? Къде…
– Шест хиляди лева. Дали ще можете да ги осигурите своевременно, тоест до няколко часа?
– Да, да. Веднага тръгвам към банката. Къде да ги занеса?
– Ще изпратя някой от моите стажанти да ги вземе, за да не губим време. Само ми кажете адреса си.
Възрастната жена каза адреса.
– Ще ви звънна пак по-късно. – „Докторът” се усмихна ехидно и затвори.
– Този път се получи, Фани. Най-сетне!
– Браво, ей сега ще звънна на шофьорчето да се приготви. Май можехме да поискаме повече пари.
– Не бъди алчна, Фани.
– Прав си. А аз си мислех, че днес няма да се получи.
– За тази работа си изисква много търпение, мила. Ама онази дъртачка здраво се спече, а?
– Ами защото съм много добра актриса.

***
Три часа по късно Фани държеше в ръцете си шест пачки с чисто нови десетлевови банкноти.
– Нищо не заподозря, нали? – попита тя шофьора.
– Тъкмо за това искам да поговорим. Излезе от къщата и ми връчи парите без да задава никакви въпроси. Но се държеше странно, а и това, което каза накрая…
– Какво имаш предвид?
– Изобщо не изглеждаше притеснена и уплашена. Сякаш не й пукаше. Когато се отправих към колата подметна следното: „Със здраве да си ги харчи”. И се изсмя… някак гадно. Помислих си, че се е усетила за измамата и се е обадила на ченгетата. Но всичко мина гладко, нямаше ченгета.
– Странно наистина.

***
Проблемите на Фани започнаха, докато празнуваше удара заедно с приятеля си. Още в ресторанта я втресе леко и по лицето й изби нездрава червенина. В бара състоянието й се влоши, появиха се неприятни болки в ставите. Помисли си, че е пипнала грип и побърза да се прибере вкъщи. Пи чай и два аспирина и побърза да си легне. На сутринта обаче се събуди като парцал, едва се довлече до банята, за да повърне. Когато погледна лицето си в огледалото, направо се втрещи. Кожата й бе силно зачервена, сякаш поразена от слънчево изгаряне. По гърдите и корема й също имаше червени петна.
Болката се засили, но вече не я боляха ставите, а самата кожа. После се появиха пълни с белезникава течност мехури, които при натиск лесно се пукаха. На всичкото отгоре изпитваше силен сърбеж, който не й даваше покой.
Когато видя мехурите, личната й лекарка попита:
– С вряла вода ли си се заляла бе, Фани?
– С нищо не съм се заливала.
– Я! Че това прилича на изгаряне.
– Не, няма такова нещо. Просто ме втресе предната вечер и…
Лекарката предписа разни мазила, но те не помогнаха. Кожата на Фани се разрани, като на места дори загнои.
Фани се принуди да постъпи на лечение в частна дерматологична клиника. Дерматолозите не можаха да разберат какъв е проблемът. Пробваха различни терапии, които обаче не дадоха никакъв резултат. Фани линееше. Не можеше нито да яде, нито да спи. Половината й тяло бе като одрано.
Една нощ, докато лежеше на болничното си легло, без да смее да помръдне, Фани се замисли за жената, от която бяха измъкнали шест хиляди лева.
– Тази ме е проклела – промърмори тя и се разплака. Сълзите наляха сол в раните и болката придоби чудовищни размери. Цяла нощ скимтя като пребито псе, а на сутринта изнамери номера на възрастната жена и й се обади.
– Госпожо, съжалявам – измънка Фани и зачака, заслушана в хрипливото дишане на старицата.
– О, дъще, ти ли си?
– Аз…
– Да не би да си се изгорила, дъще?
– Не ми се подигравай! Не знаеш какво е…
– Нима? Аз знам всичко, дъще, нямай съмнения по този въпрос.
– Вие каква сте? – попита стреснато Фани.
– Аз съм просто една беззащитна старица.
– Вие ли ми причинихте това?
– Не, ти си го причини сама с безочието си.
– Повече няма да правя така.
– Ах, колко трогателно! Все едно си малко момиченце.
– Моля ви, помогнете ми!
– Че аз да не съм лекар. Да те лекуват… и това е.
– Не могат да ми помогнат. С мен става нещо, което те не разбират.
– Ха-ха.
– Вие вещица ли сте?
– О, не, как можа да си помислиш такова нещо. Както вече ти казах, аз съм една беззащитна старица.
– Готова съм на всичко, за да спра това страдание.
– Нима?
– Да.
– Върни ми шестте хиляди лева и ще поговорим. Адресът го знаеш.
– Добре.

***

Старицата взе парите, после се усмихна благо, извади някакво намачкано листче и каза:
– Ето, дъще, отиди на този адрес. Прочети написаното на вратата и ще разбереш какво трябва да направиш.
– Наистина ли…
– Нямам какво повече да ти кажа.
Фани успя да стигне до мястото чак след два часа, защото няколко таксиметрови шофьори отказаха да я качат заради ужасяващия й външен вид – страхуваха се да не пипнат някоя зараза.
На указания адрес имаше дом за инвалидизирани възрастни хора. На вратата бе залепена бележка със следния текст:
„Търсим санитарка. Минимално заплащане. Осигурена квартира и храна.”
Фани избухна в истеричен смях и се свлече на стълбите. Все пак реши да пробва, просто не виждаше друг вариант за спасение. След дълги увещания и след представянето на куп документи, удостоверяващи, че е годна да изпълнява задълженията си, управителят кандиса да я наеме.
Фани бързо се научи да прави клизми, да сменя памперси и да чисти подлоги. Състоянието на кожата й бавно започна да се подобрява. През почивните дни обаче проблемите се засилваха, може би защото си позволяваше да напуска дома за час-два.