автор: atina2005

Думата не съществува. Произлиза от щедрост. Наричам щедрота нещото, което ни се подарява и от което нямаме в момента нужда.
Най-щедрото нещо на света е живота. Той предлага за всеки по нещо. Щедрост ли е, когато получим това, от което нямаме нужда? Нямаме нужда в момента именно от този проблем, си мислим, когато животът пак прояви своята щедрост. После, след време осъзнаваме, ако животът е щедър и ни подари време и енергия за размисъл, че сме имали нужда именно от това. Именно това е било нещото, което е трябвало да преживеем, усетим.

Щедрост ли е, когато плачим? Силата на сълзите казват, е в пречистването на душата. Нямам мнение по въпроса. Понякога пречистват. Така както дъжд пречиства въздуха сред лятната мараня. Понякога, когато се излива дни наред, реките преливат, язовирните стени се пукат.

Така е и със сълзите. Понякога пречистват, понякога кофата прелива. И тогава? Проява на щедрост ли е от страна на живота, когато нещата, които ни се случват, ни разплакват. Дори когато плачим от радост? Пак може да прелее язовира и да скъса стената. Значи, пак въпрос на гледна точка. Въпрос не на количество, а на това, в какво как го окачествяваме.

Когато след щедростта настъпи аскетизъм, можем ли да гледаме на аскетизъма пак като на вид щедрост?
Трябва ли да благодарим, когато някой прояви щедрост към нас, а ние всъщност нямаме акутна нужда от това, което ни се дава? Именно на това му казвам щедрота.