автор: andromen

Дай Боже времето да се оправи
и вдигне побелелите си вежди,
а от прозорчето на Рая
да блесне мъничка Надежда.

Едно намигване случайно,
една усмивка мимолетна,
напомняща, че сме нетрайни
в голямата смълчана Вечност.

Това безбрежие от грижи
за час да падне от гърба ни
и надживели всички кризи
да се почувстваме щастливи.