автор: apostola

"Никой няма да пита какво е било времето,
а всеки ще пита защо са мълчали поетите му".
Бертолт Брехт

Перото ми отдавна не мълчи
за днешния живот прободен.
Като камбана словото звучи
да буди годен и негоден.

Със болка във сърцето и душа,
гласът си вдигам поетичен.
Но малко е с това да се теша,
щом този глас е едноличен.

Аз искам всичките да разберем,
че трябва да сме глас народен.
И ако честността си изберем,
ще правим избора свободен.

Защото всеки бъдещ утре внук
ще пита що сме ний мълчали.
Нима не сме изтръгнали и звук-
страхливо вкъщи сме гълчали.