автор: atom

От дълго време ни разказват
по-опитните ни бащи,
че полу- пълна или празна,
но чашата - това си ти.

И се придвижваш колебливо
през този неизменен спор –
да пълниш, или да разливаш
от скъпоценния разтвор.

И точно като всички други,
и не по-глупав, не по-вещ:
и ти понякога се чудиш
да вземеш или да дадеш.

Но съсредоточено носиш
вълнуващия се живот
през неотложните въпроси
на всеки следващ епизод.

а неестествено забравяш,
че чашата – това си ти
и правиш от живота навик,
докато той те извести,

че тези кратки епизоди
редуването си ще спрат.
Животът ще се изразходи
и ще измие своя съд.