автор: blackcat

                  „Човекът е Вселена...”

Преди да ме попиташ как съм,
ще ти призная откровено:
затрупана съм от задачи,
а не откривам теоремите.

И нерешим, и нерешителен,
светът ми тегне от условия:
закотвен - във крайбрежни мисли,
страхлив - да гази във дълбоко.

От тинестото ежедневие
покълва жал и пораженчество.
Да, спрях обратното броене
до връщането ми при себе си.

А си наметнах и утехата,
че съм ненужна и безсмислена.
Борбата ми е кратковременна –
за правото да бъда ниска.

Загадъчната ми Вселена
се сви до точка. Само толкова.

Добре съм. Малко е студено.
Палтото ми е тънко. Да, палтото...