Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 0
Всичко: 422

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПъкъл VII
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина си помисли, че нещастникът е занемарил хигиената си от години.
– Какво искаш от мен, благодетелю, защо ме доведе в дома си?
– Вече ти казах, интересува ме съдбата на Авелогоном и на ония тримката, как бяха… Елифаз, Валдад и Софар. Какво знаеш за тях?

– Защо не ми вярваш? Какво може да ти каже един грешник, преживял толкова страдания? Нали не очакваш да провиждам във всичките времена и пространства? – упорства Йов, но като че предусеща, че човекът, който е пред него и така ревностно го разпитва, не е случаен, дори не е човек.
– И как тоя грешник доживя пет-шест хиляди години? Да не се е научил да пътува през времето?
– А ти откъде знаеш за тия Всесилни, дето ме посетиха в едно мрачно и безрадостно време, когато кожата ми окапваше, а циреи и рани покриваха цялото ми тяло?
– Чел съм книги, оттам знам, а сега иди да се изкъпеш, защото ми лютиш на очите, пък после ще хапнем и ще поговорим.
Руфим подхваща внимателно нещастника и като отвръща гнусливо лицето, си го повежда към банята, докато Арая, намръщена, отваря всички възможни прозорци, за да изгони непоносимата воня от дома им.

Йов. Несъмнено е той. Но как е доживял нещастника? Кой му е дал толкова години нечестив живот? Напъна се да си спомни грешник, живял най-дълго на Земята, но не можа да изрови от паметта си някой с повече от хиляда и шестстотин дарени му години. Да е пътувал във времето? Грешник! Невъзможно… Няма никаква, ни най-малка физична или трансцедентална възможност това да стане. Или поне във физическо човешко тяло. Та нали самият той го създаде тленно. Кал от калта, пръст от пръста! Че нали самият той ги обрече още тогава, в Битието, да изкарват прехраната си с пот и жените им да раждат с кръв. Обрече ги на тлен, още тогава…

Имаше и един друг въпрос, но той не му отдава такова значение. И все пак отвътре го човърка дали Йов го позна. Дори да го е направил, това едва ли имаше голямо значение. Вероятно е познал гласа, защото не си спомни да му се е явил във образ. Не се яви на сина си, докато оня изпитваше най-непоносимата горест и страдания, та за един обикновен грешник ли ще го стори!


Обядът бе неочаквано богат и вкусен. Арая се бе постарала, сякаш посрещаха важна и скъпа личност, а не някой окаяник. Йов, облечен с чисти дрехи, седеше на стола, подпрян с две възглавници, дългата му вълниста коса се полюшваше, навеждайки се да вкуси от ароматната супа, а кожата му ухаеше на лавандула. Руфим се бе постарал също, макар да подозираше, че е използвал противогаз, докато сваля цялата му нечистотия.

– Харесва ли ти обяда, приятелю? – реши да завърже непринуден разговор и така да предразположи Йов към по-голямо откровение.
– Не помня откога не съм се хранил така. Тези нервозни кюфтенца са толкова благоуханни, а карамелизираният банан е направо неустоим – облизва се Йов като стар котарак, – но как да се насладя на тая добре изпечена агнешка пържола без зъби, по дяволите!? Последният ми падна още при Меровингите в началото на средновековието…
– Ще те помоля да не викаш рогатите, докато си ми гост. Тук те са табу.
– Извинявай, ама нали не си мислиш, че под Бруклинския мост споменават повече брадатия, отколкото рогатия? Ха, окапах новата си риза с хрян, мамка му!
– Меровингите казваш, това не беше ли още през дванадесети век някъде в Европа?
– Началото на единадесети век след Христа – скитникът като че се замисли за нещо, отдавна преминало и забравено, – в днешна Франция. Знам какво искаш да узнаеш. Как съм живял толкова дълго, хм!

Набоде сочно мариновано бутче от домашно пиле, което само Арая си знаеше откъде го бе намерила. И като го замляска с беззъбата си уста, даваше вид, че не иска да си спомня за онова време. Изопнатата му кожа с болезнен сив цвят покриваше ръбестия череп и очертаваше изсечените му като от древен атински скулптор черти. Освен сивия ѝ цвят, по нея можеха да се видят петна с различна големина, цвят или форма, които я караха да изглежда като стара географска карта с очертани океани морета и континенти. Като нищо по-невнимателният наблюдател можеше да сбърка отворите на устата, носа или ушите му с някое от тези петна. Единствено очните отвори бяха запълнени с двете помътнели очни ябълки, които изглеждаха огромни на фона на измършавялото лице. Цялата тая мъртвешка глава бе обрамчена с проскубана грива от сивеещо-безцветна коса, отделни кичури от която стигат под раменете. Някога косата е била къдрава и се е спускала на вълнисти талази покрай величественото юдейско лице. Някога…

– Никой не ми вярва, че съм роден в Палестина четири хиляди години преди земната инкарнация на Пророка. Ти вярваш ли ми?
– И защо трябва да ти вярвам? Да не би да имаш някакво доказателство – искаше да подържа още образа си на съвременен скептик, за когото вярата в божественото е излишно пилеене на време.
– Че защо тогава се интересуваш от онези негодници, Авелогоном и … как ги каза?
– Елифаз, Валдад и Софар. Защото изучавам древната юдейска религия и в момента пиша труд точно върху тази тема. А ти просто ми падна от небето, затова.
– Значи не ми вярваш, че съм от онова време. Никой учен не би повярвал – изплюва дребна костица, която явно не беше по силите на осиротелите му челюсти. – Но това обяснява донякъде интереса ти към моите отдавнашни приятели, все пак.

Лъжата отначало го стресна. Как можа да го измисли! Учен. Той да бъде човек на скучната логика? Остави друго, ами да пише и трудове, ха! Но осъзна, че беше лишен от други лостове, от силите, от свръх-пророческите възможности, от ясното виждане на минало, настояще и бъдеще. Вече не бе Бог! Затова му се налагаше да използва човешки похвати и не дотам възвисени средства. Сигурно ще му се наложи и да манипулира, да бъде лукав и двуличен. Да проявява подлост и хладнокръвие! Ужаси се, но впоследствие разбра, че просто трябва да бъде човек. Сам се обрече на тая горест.

– Всичките се провалиха. продъниха се в Ада и не искам и да знам за тях. А как оцелях ли? Сигурно очакваш да ти кажа, че бях благословен от брадатия и той ме дари с вечен живот. Е да, ама не! – Руфим се стресна, а Арая изпусна вилицата си при силния вик на гневния бездомник. – Не мога да отрека, че бях компенсиран за всичките мъки и страдания. За гнойните рани и циреите и за нещо още по-страшно. За чадата и жена ми, за живота ми!

В трапезарията настана угнетяваща тишина. Всички, дори бившият бог, бяха замръзнали, нито една прашинка не се движеше. Само две едри сълзи се търкулнаха от млечнобелите топчета, които трябваше да са очи на слепеца. Две кървави сълзи.

– Получих всичко, че даже двойно – гласът му прогърмя като глас на древен пророк, – но не му простих! Проклех го в сърцето си и сега съм прокълнат да търпя вечни мъки. От година на година, през столетията, съм принуден да понасям нечовешки болки и лишения, студ и адски пек, язви и страдания. Защо?! – Въпросът проехтя в спрялото време и смрази сърцето му. Значи грешникът бе успял все пак да го заблуди. През цялото време мислеше, че му е верен в сърцето, макар устата да мълвяха най-страшните прокоби. Но как е възможно един обикновен непрокопсаник да заблуди Него, най-висшият сред божествата!? Трябваше да се върне към тоя случай и да прегледа всичките факти още веднъж. Явно нещо му бе убягнало и той ще го открие. Време имаше колкото си иска. А сега трябваше да узнае тайната на скитника. Как бе устискал след всичките тия лишения и нечовешки страдания цели шест хиляди години! Дали и тук не бе замесен Сатана?

– Имам една голяма молба, благодетелю. Една последна молба. Повярвай, опитвал съм хиляди пъти, но не мога да умра. Искам да ме отървеш от тези мъки. Животът не е за мен, убий ме!!
– Ще видим какво може да се направи, но преди това искам да ми отговориш на един-единствен въпрос.
– Питай ме, ще бъда откровен! Само искам да знам: ако ти кажа каквото искаш, ще ме отървеш ли от тия мъки? Веднъж завинаги, ще ме отървеш ли!?
– Не съм убиец, не мога да ти обещая, но доколкото разбирам, няма на какво друго да се надяваш.
– Знам кой въпрос те тормози: кой ме дари с прокобата на вечния живот... И аз ще ти кажа – каменното лице изразяваше сляпа решимост, – казва се Джордж Фòсил, псевдоучен, велик магистър на няколко езотерични ордена, микробиолог и генен инженер. Най-злият човек, който някога съм познавал! Когато го срещнах в един мрачен германски град през Средновековието, обеща да ме дари с вечен живот и неповяхваща младост…
– Чакай, чакай! В Средновековието казваш…? Но как?…
– Ако го видиш, сам ще разбереш как.
– Да го видя!? Че той жив ли е?
– По-жив не може да бъде. Ако го срещна, с удоволствие ще му избия зъбите на тоя мошеник! Изпълни обещанието си, но само наполовината. Получих вечния живот, но без неповяхващата младост. Подлецът измами не само мен. Правеше опити с мнозина. Виждал съм да прекрачват прага му млади и стари, мъже и жени. Още срещам някои от тях по друмища и сметища и повярвайте, аз не съм най-клетият. Дори може да кажа, че съм привилегирован – избоботи Йов и лапна голяма лъжица с черен хайвер, сякаш не беше пожелал току-що смъртта си.

Така значи. Джордж Фòсил. Кой ли е тоя хубавец? Микробиолог. Генен инженер от Средновековието. Велик магистър на отдавна несъществуващи езотерични ордени… Имаше нещо много познато, нещо дълбоко и зловещо в това име, но какво бе то? Джордж е английската транскрипция на френското Жорж, испанското Хорхе. В Италия това име носят мъжете, на които им викат Джорджо, в Русия се обръщат към тях с Георгий, а в Германия са Георг. Стой! Георг, мисля, че се сетих!
Джордж Фòсил, Георг Фауст…

Дали не те пипнах мерзавецо?!

следва


Публикувано от nikikomedvenska на 07.01.2016 @ 11:50:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
639 четения | оценка 4.5

показвания 13517
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Пъкъл VII" | Вход | 2 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пъкъл VII
от katbalu на 07.01.2016 @ 14:46:40
(Профил | Изпрати бележка)
Въздействаш Лео! Хубаво пишеш!
Сега цял ден ще ми се привиждат контитенти по нечии лица:)





Re: Пъкъл VII
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 07.01.2016 @ 15:35:25
(Профил | Изпрати бележка)
Абе под въпрос е кой го пише. Блазня се да кажа, че някой ми го подшушва, а аз само записвам, като средновековен писар в някой манастир от Скрипторията. Няма да съм далече от истината. По някога сам се чудя на себе си как съм могъл да начукам такива мисли на клавиатурата :))

Благодаря Кет!

]


Re: Пъкъл VII
от cattiva2511 на 11.01.2016 @ 15:12:58
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми, доста при това…
Един-единствен въпрос! Може би аз бавно загрявам, или много трябва да ми се обяснява, но нали Йов е на четири хиляди години, а в края на историята казва, че е получил безсмъртието си през Средновековието?


Re: Пъкъл VII
от cattiva2511 на 11.01.2016 @ 15:13:47
(Профил | Изпрати бележка)
Даже на шест хиляди, моя грешка...

]


Re: Пъкъл VII
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 11.01.2016 @ 15:52:22
(Профил | Изпрати бележка)
Първо искам да благодаря за прочита и коментара. Тъкмо бях решил, че публиката малко се интересува от това и ето, че ти ме опроверга!

Ако трябва да обяснявам сюжета, няма нито да е лесно, нито кратко. С няколко думи "Пъкъл" е не много добро продължение на една моя стара работа, която съм озаглавил "Едем". Не вярвам, много да се интересуваш, но ако не е така тук може да откриеш, макар и не толкова лесно цялата поредица.
Само да те предупредя, не търси сходство или развитие на познати сюжети от Библията. Няма такива. Това се е една моя свободна импровизация по свещената книга, която сигурно хвърля в потрес ревностните вярващи, ако въобще са я прочели. Понякога и аз самия се ужасявам като я чета.

Та за Йов мога да кажа, че никой не знае на колко години е. В Библията няма конкретни сведения за това, както и коректни сведения за повечето ѝ персонажи. Нали не си мислиш, че пра-човеците са изкарвали по шест-седемстотин години? Има достоверни археологически, биологични и други потвърждения, че тогавашните хора трудно са издържали повече от тридесет и пет, най-много до четиридесет години. Йов е живял по времето на "Земята Уз", което директно го отправя далеч в праисторията на човеците.

Въобще има нещо много загадъчно и романтично в сюжетите от свещеното писание, в персонажите, в притчите и въобще в зялата тая история, което ме кара постоянно да се връщам към темата и не ме пуска да я завърша. А в началото имах намерение да се разпроста до обемите на разказ. Затова все още го пускам в тоя раздел.

В заключение мога да те посъветвам, ако ти е интересно да се абстрахираш от фактологията (такава липсва) и да се отдадеш на философия и морал със работата ми.

Поздрави!

]


Re: Пъкъл VII
от cattiva2511 на 11.01.2016 @ 16:11:54
(Профил | Изпрати бележка)
О-о-о, аз съм атеист до мозъка на костите си и ще кажа, че не знам изобщо кой е Йов в Библията... питах от гледна точка на твоя разказ, защото в него ти казваш, че е на шест хиляда години, а е получил безсмъртието си през Средновековието…
Естествено, че ще прочета и други твои неща. Мисленето в коловоз много ме дразни и винаги гледам да разчупя. Много рядко текстове или филми свързани с християнството ме грабват, предпочитам повече римската, египетската и скандинавската митология… сега пък станах фен и на китайската, японската и индийската такава… пак започнах да пиша едни дълги монолози без да стигна до съществената част, а тя е:
Много ми хареса, също ми хареса и играта с „времето“. Първо, историята е написана добре. Второ, на мен времената в българския са ми доста трудни, вече надявам се – не, но преди говорех доста забавно. Не знам дали е умишлено, но нали във всички книги автора пише в минало несвършено време, а в твоя разказ автора „говори“ и в сегашно, което много ми хареса…
Смятам да прочета и останалите ти качени работи!

]


Re: Пъкъл VII
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.01.2016 @ 08:18:27
(Профил | Изпрати бележка)
Е, трябва да имаш доста свободно време за да изчетеш всичките ми работи, а и едва ли си заслужават. Казват, че разказите ми стават, въпреки, че доста проза съм пуснал и в есета и във фантастика.

Виж, с глаголните времена съм скаран. Граматиката, въобще не е от най-силните ми страни. А и никой редактор не се наема да ме редактира :) Пиша както ми звучи най-добре. Някъде бях прочел, че разказа в сегашно време звучи по-достоверно...

Вярата и атеизма са две лица на едно и също явление. Първото сляпо вярва, второто сляпо отрича. Това в сферата на личността. Но ако говорим за наука и религия там нещата се усложняват. Моето кредо е, че: Науката ни помага да разберем света, а вярата, да го понесем по-лесно. Не знам колко и до каква степен тези две категории се застъпват. Според мен те са от различно естество и като такива не бива да се смесват сляпо. Това, че съм атеист не ми пречи да изучавам човешките взаимоотношения, в които вярата (Съвкупност от религия, душевност, религиозни традиции, култове и ред други) има съществено значение.

Но да спрем за мен. Снощи прочетох нещо от теб и трябва да кажа, че ми допадна стила ти. Харесвам сбитото действие, динамичния диалог и изненадата. Мисля, че ти го можеш. И аз ще те изчета (дано намеря време!) и тогава може да си пообщуваме още по-мотивирано :)

Поздрави!

]


Re: Пъкъл VII
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.01.2016 @ 09:28:02
(Профил | Изпрати бележка)
Колкото до безсмъртието на Йов с въпроса си ме стимулираш да доразвия темата в някоя от следващите глави :)

благодаря!

]


Re: Пъкъл VII
от cattiva2511 на 13.01.2016 @ 09:54:46
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей!
Имам един малък проблем, понякога… всъщност почти, винаги мисля едно, говоря – второ, пиша – трето, а се получава – четвърто…
Относно четенето, всъщност имах предвид, че ще прочета поредицата. Снощи довърших „Едем“, сега ще започна и „Пъкъл“.
Относно времената. Аз лично имах огромен проблем с тях. С българския език като произношение и речник се справих бързо и добре, но виж тия проклети времена ми дадоха много зор. Както и да е, смяната на времето от минало несвършено към сегашно ми допадна, за това го казах. Виждам, както ти сам казваш, че е умишлено… според мен добре се получава така.
Относно моя атеизъм … Може би не това е точната дума. Не отричам вярата като вяра, по-скоро религията. Фанатизма ме изкарва извън релси, но пък Господ да поживи католиците, защото със тяхната агресия, поне в миналото, към еретиците са дали хляб на много добри произведения… отплесвам се. Искам да кажа, че за мен религията, подчертавам НЕ вярата, а религията е за да държи масите, тоест раята, в едно потиснато общество и не на последно място религията е и средство за правене на пари… всъщност това е една много обширна тема, която ако тръгна да разпъвам… ами няма смисъл.
Библията като съдържание я познавам до толкова, колкото са по-известните митове и легенди в нея, ако мога така да се изразя. Споменах атеист не поради друга причина, а защото ти писа, че може би съм щяла да се ужася и да съм се била абстрахирала… ами-и-и, не съм се ужасила ни най-малко.
Така… относно редакция… Едва ли съм човека, който може да се изрази адекватно, не… не това е думата, по-скоро професионално. Относно корекцията, начинаеща съм в тази сфера, но се опитвам да се развивам, като помагам главно на мои познати да коригират текстовете си. Ако не дай си Боже кажа, че нещо не би трябвало да се напише точно така или прочее ме нападат като бълхи котка и просто вдигам ръце.
Имам, за жалост склонност към дълги изречения и почти винаги искам да напиша нещо кратко, а то какво се оказва… :) отвратителен навик.
Общо взето исках да кажа, че ми хареса работата ти по разказите за Брадатия и сега ще видим със Светлоносеца, какво е положението. Клеширах се, нали?

Поздрави!
П.П. Относно Йов… надявам се скоро да видя как си развил безсмъртието му.

]


Re: Пъкъл VII
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 13.01.2016 @ 10:31:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ето, че с теб се получи един хубав диалог. Не, че ми е проблем, но може да го прехвърлим в лични, ако искаш.
Първо искам да ти кажа да не се извиняваш, нито за това, което говориш, времената с които го изразяваш, позицията ти относно вярата, религията. Най-малкото за дължината на изреченията ти :) Най-голямото майсторство е да говориш/пишеш/мислиш с дълги изречения, в края на които вниманието на слушателя/читателя/мислителя е по-голямо, отколкото в началото им. Ще ти издам една моя тайна, това става с изненада, фабула и развитие в рамките на едно изречение. Иначе уважавам лаконичния изказ и се стремя към него. Такова е времето.

Времената в българския език няма да коментирам, защото рискувам да стана смешен. Наскоро разбрах, че за тая работа си има редактори и коректори, които може да са едни скучни всезнайковци, но пък тяхната работа е незаменима, ако искаш да бъдеш по-добре разбран.

Ако искаш да говорим за вярата, религията, суеверието, надеждите и страховете на хората по-добре да го направим на друго място. Опасявам се, че обширността на тая тема ще излезе от рамките на коментара на съответната работа, а и сега тъкмо почвам да развивам "Пъкъла". Опасявам се, че тоя дял ще се развие в доста по-обемисто произведение, което освен, че ще излезе от рамките на разказа ще влезе в идеен конфликт с "Едем". Не, че не искам да работя по него, но ми липсва време, пък и не съм сигурен, че усилията си струват :)

Е, да поблагодаря за прочитането на "Едем". В него има много грешки на начинаещия, но някои глави наистина се получиха. Опитвам се да не допускам същите слабости и в "Пъкъл". Снощи пуснах още една глава и чакам да я публикуват. Ама се опасявам, че в нея утрепах Йов, завалията :))) Но обещавам да разкрия дълголетието му, все пак!

Хайде до скоро. И аз те чета :)

]