автор: ladyinblack

Изсвирих си пръстите...Този свят няма мелодия.
Единствено призрачен шум и безрадостен смях.
Посях си крилете, от ранни градушки прободени.
Безплодното семе на всяка вина - разпилях.
Защо е ключът, който даваш ми в знак на доверие?
Свали катинара от всички ръждиви врати.
След толкова много сърдечни била изкатерени,
последният дом, но широко отворен - бъди!