автор: tzvetcomarinov

Съвети се раздават лесно, защото не струват пари. Не се пишат и документи около тях. Със задължителните там подписи и всякакви учрежденски печати. Отговорността на оня, който ги поръси, ще остане мизерна. Главната е за другият, нагърбил се да изпълни. "Огледай се" - каза полковник Стоименов и всеки на неговото място би изрекъл същото, без никакви ангажименти
към последствията. Да се оглежда, добре, това ще му препоръча и той. Никакво аргументирано предложение, нито капка яснота, от къде да очаква важното. Спецът по борба с организираната престъпност, все пак, наистина ще трябва да разреди посещенията си в оня град. Излишно ще повлече чуждо внимание подире си.
Подхвърли нещо пред Стоименов за високата цена, но си заслужаваше и още да помисли. Защо служител от хотела ще се реши на престъплението, когато му е повече от ясно, коя в същност е бъдещата жертва. Личният мотив е дяволски трудно да се прикрие от колектива. Достатъчна част в него знаят с какво реално се занимават и как трябва да се държат помежду си. За подобен мотив на престъплението, убиецът да е легнал на съседната дисекционна маса в моргата. Капитан Миладинов не познаваше нито обстановката, нито персонала, за да си изработи по-категорична преценка. Не разполагаше и с толкова време за някакво по-свястно изясняване.
Сега вече оглеждането и намигването на капитан Миладинов щеше много да зависи не от собственото му желание, а от други хора. Из всяко учреждение на страната има такива личности, които бързо и добросъвестно изпълняват всяка конкретна задача. Шефът на отдела не закъсня и го уведоми в цялата пълнота. В града и хотела наблизо има предостатъчно хора, които обичат дървесината. Логично и разбираемо, нали са приклекнали съвсем в подножието на планината. Някои собственици на заведения смятат барманите и сервитьорите за ухо, което чува полезното, но и с разбирането, че могат да го отрежат ако поискат. Съчетанието си беше направо интригуващ факт.
Отпускането на човек седял продължително време върху автомобилната седалка, може да стане дори по най-баналния начин. С чашка кафе и кутийка тонизираща напитка, без да впечатли погледът на мнителен гадняр. Барманът видимо ще си тръгне след малко, стига да не възникне нещо непредвидено, което да го задържи при колегите от новата смяна или хотела. Прологът към важния разговор дето предстоеше между двамата, според разсъжденията които тичаха из главата на спецът, изглеждаше да е нормален.
Хората винаги стават предпазливи, ако откъм техния гръб. Виждат ли другия, понятно ще останат по-спокойни. Обстоятелството, което натежа при избора на поведение от капитан Миладинов. Накара го да пробута и още един подвеждащ трик, бръкна в джоба да извади ключове и създаде впечатление, съседната кола е негова.
Младежът от заведението при хотела без капка безпокойство, отключи вратата на своята и пропусна, че не е чул изщракване в близост.
-Здрасти.
Дори поздравът не успя да внесе промяна, очаквано и логично беше това. Малко ли посетители виждаха неговото лице зад барплота и опитваха да демонстрират хилаво познанство.
Обичайно е за хората с високо самочувствие, да отговарят и без да обръщат лице към другия.
-Здрасти, - каза фокусникът на забърканите коктейли, сякаш отблъсква от себе си някоя досадна муха.
И побърза да седне на шофьорското място. Помогнаха му да направи това по-бързо и ефикасно. Изглежда се получи добре, щом капитан Миладинов се възползва от тия няколко мига изненада. Отвори задната врата и настани зад него. Всеки формален поглед от страни щеше да констатира, това е спътникът с когото ще отиват някъде.
-Хей, какво правиш? Аз не съм таксиметров шофьор.
-Знам и без да ми обръщаш внимание, а сега нека те насоча към нещо по-важно. Не извръщай глава настрана, защото е вредно за шийните прешлени.
спецът по борба с организираната престъпност изпрати по дяволите всичките ония, които твърдяха, че мястото което ще заеме, нямало отношение към важността и резултатите при воденето на разговор. Миладинов приближи главата си толкова близо до вратът на бармана, че той постоянно да усеща дъха му.
-Ще поговорим без повече усложнения, но това ще зависи само от теб.
-Какво имам да разговарям с непознат?
Основателно е такова питане. По друг повод ако е възникнало, може и трябва да се адмирира. Но вместо нещо подобно, капитанът побърза да измести огледалото за обратно виждане. Нали няма да се подготвят за фотосесия, а да водят разговор, как е било извършено тежко престъпление по пътя от хотела към града. И за което поне до тук, спецът по борба с организираната престъпност боравеше главно с догадки и съмнения. Наистина трябва да внимава. Стъпваше върху непозната почва, а другият повече от видимо плува в своите води.
-Я слизай от колата, ако не искаш да имаш усложнения още от следващите минути.
Предупреждението беше изречено с тон, да впечатли дори абсолютен непукист.
-Усложненията са ми слабост - декларира капитанът.
-Не вярвам да е така.
Ето, не успя да увери инат в своето твърдение. И той хвана дръжката на вратата, което можеше да означава недвусмислено - "Пръждосвай се".
Желаеше служителят от заведението към хотела, да предпази нахалника от бъдещи неприятности, които непременно ще има ако продължава да се държи по тоя според него глупав начин. Изглежда от другата страна да не разбраха благородното му намерение.

Цветко Маринов