автор: ladyinblack

Поредната година - пищен прием
за призраци с разбудени съдби.
Зад благопожелания ще скрие
сълзите от страха да сме сами.
Сами, извън обвивките защитни,
прикриващи наивно същността.
Как гълъбът към утрото да литне,
щом удря го в решетките нощта?
Как белезите резки да забрави,
стремежите си грешни - да възпре?
Да не кълве мотиви и представи
с утехата, че всъщност, е добре...
Да зърне зад гирляндите от думи
нарастващата сянка на печал,
че този свят - свиреп и неразумен
е същият, за който е мечтал.
Дали тогава пак ще се тормози
за шепата трохи от хляба сух?
Ще стихнат ли онези диалози
на мисъл, опит, на сърце и дух?
Поредната година ме посреща,
прахта изтупвам с гълъбов размах.
Не искам нищо и не паля свещи.
Да бъде Нова, може би, избрах...