автор: alex_dlr

"...а очите му блеснаха с огъня на онази ярост, която изпълва човека, осъзнал истинската дълбочина на жалката човешка тъпотия." - Робърт Хауърд, "Феникс върху меча"


Хората вярват, че имат право да ти слагат етикети; че могат да те определят, осъждат, заклеймяват с увереност, която изтъква надмощието им над теб. Ако си по-млад, с по-ниска степен на образование, ако идваш от място, което те не одобряват, ако изглеждаш по начин, който не харесват; ако финансите ти не ги впечатляват, ти ще бъдеш осъден, оспорен и отблъснат от великата им гордост и „справедливия” им гняв. Ти си никой. Не си направил нищо значително, не си се борил, не си живял, не си се учил, не си трупал опит, не знаеш нищо, изглеждаш нелепо, всичко, което ти се струва като постижение, е незначително, както си незначително мнението ти, семейството ти, животът ти, ти. Каквото и да кажеш, направиш, помислиш, решиш, харесаш е грешно, защото идва от теб, а ти си неодобрен. Поне това мислят те. А кои са „те”? Що за могъщи създания са се пръкнали на този свят, че имат право да се държат така с теб? Всеки, който има такова поведение, трябва да бъде превъзпитан на момента. В името на по-щастливия живот трябва да постъпим кат достойни хора – когато някой се опита да ни повали и да ни стъпка с ботуша си, трябва да вземем този ботуш и да го цапардосаме така, че да му дойде акъла. Ако не го направим, той ще мине през нас и ще продължи да гази, а подобните нему ще го издърпат нагоре и в един момент изродът става „народен представител”, който не знае от какво има нужда народът и е стигнал до мястото си, газейки човешки тела, съдби, животи. Постигнал го е, защото ти не го спря, когато имаше възможност. Не го спря, защото „отмъщението е оръжие на слабия”. Е, твоята „сила” ти позволи да дадеш път на злобата и безразличието на един жесток човек. Шегувам се. И двамата знаем, че не е сила, а страх. Ако тогава го беше шамаросал, ако му се беше опълчил, когато е бил на твоето ниво във всяко отношение, щеше да стане напрегнато. А напрежението не се харесва на никого. Или по-лошо – щеше да направиш нещо, което хората не одобряват – да отвърнеш на удара. А одобрението на хората е важно. То дава комфорт и увереност. Обаче заради него сега прекалено много шопари имат власт и влияние. Защото отмъщението е оръжие на слабия, а съвестта е чиста. Чистата съвест осигурява спокоен сън. Спи, робе! Ама легни настрана, защото може да се пречкаш на тези, които са решили да поемат по пътя, който толкова те плаши и отблъсква. Пътят на възмездието, отъпкан от хиляди бунтари през вековете. От тези, които вместо да обърнат другата буза след шамара, отвърнаха с ритник в главата.
И като стана дума за бунтарите, веднага трябва да обърна внимание на синдрома ‘Ние сме горди българи на масата, по която удряме с пестница”. Всички говорят за Левски и Ботев, когато ги избие на национална гордост (разбира се, без да знаят каква точно е била тяхната дейност и мислейки, че Левски също е бил поет). И пак всички се оплакват, че вече няма българи като тях, а героите са загинали напразно. То такива достойни наследници на борците има и днес. Викате им „луди”. Лудост е да се бориш за това, в което вярваш. Лудост е да се озъбиш на шефа, който нарушава десетки закони спрямо служителите, бизнеса и държавата. Лудост е да търсиш справедливост. Това е риск, който може да те остави без работа, а ти „деца трябва да храниш”. Храниш ги, угояваш ги и ги пускаш да служат на същите гадове, които изсмукват душите и живота им. Защо ги храни толкова време, като пак остават роби или сиромаси? Ще кажеш, че тоя младият не разбира каква отговорност е това, но тоя младият ще ти отвърне, че е достатъчно отговорен, че да не поема отговорност, която не му е по силите. Какъв е смисълът да създаваш семейство, когато има толкова нередности, които рано или късно ще прецакат детето? Да, в България е крайно неподходящо за отглеждане на дете. Образователната система е малоумна, престъпността е висока, културата е зле, хората стават все по-прости, изгубени и озлобени. Не може ли първо да се хванем дружно и да променим положението? Така синовете и дъщерите на България ще могат да живеят нормално ида се борят достойно за мечтите си (ще се борят, много ясно! Няма да стават лигльовци, я!). Много от героите, на които се възхищавате, и с които парадирате, не са имали деца, защото са осъзнали, че първо трябва да се подготвят условия за живот, а след това да се създава такъв.
Тези родители философи са от новото поколение – нямат достатъчно житейски опит, че да гледат папагал, но са тръгнали да създават семейство. Те не могат да научат на нищо детето си, не умеят да общуват с него, защото са общували само по кафенета и дискотеки със себеподобни и мислят, че щом задоволяват всяка материална претенция на детето си, то ще бъде щастливо и ще стане свестен човек. Колеги учители, познахте ли ги? Това са онези простаци, които идват да ви овикат, защото сте предприели мерки срещу отвратителното поведение на децата им, които демонстрират неуважението си към вас като се опитват да ви унижават. Това са същите тъпаци, които първо „стрелят”, а после питат. Грешка – не питат. Просто стрелят на посоки в безмозъчен пристъп на агресия. После отиват в кафенето, дърпат от цигарата с премрежен поглед и разказват как са овикали „оная сдуханячка – класната”. Да, млади учители. Идиотите на класа, които завършиха по милост, създадоха семейства. Размножиха се и сега техните деца тровят живота ви и този на учениците, които наистина искат да се учат.
Много хора станаха родители без да осъзнават, че това е най-важното нещо на света. Комплексари, търсещи внимание. Виждам ги навсякъде. Стоенето пред компютъра и кафенетата омръзва, новата прическа или скъпият смартфон вече не им дават достатъчно самочувствие и спешно трябва да намерят заместител. Нямат достатъчно широк мироглед, който да им даде идеи за развитие и разнообразие, и започват да говорят за брак и семейство с настоящото си гадже, който е абсолютен абич, но е лесен за манипулиране. Ето че вниманието на компанията отново се насочва към бъдещата съпруга. Самочувствието се връща и вече всичко е наред. Така става и при бъдещия съпруг, който гледа строго и ходи тежко. Той е мъж, бе! Нищо не разбираш ти! Продължението е ясно: да си намерим няк’ва работа, да изтеглим нек’ъв заем, да купим нек’ви неща и да живеем нек’ъв живот, в който най-голямото ни постижение е, че сме правили секс без презерватив. Идиоти. Наличието на дете не ви прави зрели. Прави ви идиоти с дете. Дете, обречено да бъде по-глупаво дори от вас.

***

По принцип не обичам такива любезности, но мисля, че е редно да благодаря на родителите, които осъзнават отговорността си и отглеждат свестни деца. Ще благодаря и на учителите, които са учители не за да постват фукливи статуси във Фейса, а защото искат да подготвят новото поколение. Вие сте герои! Подкрепям ви във всяко отношение! Сега се надявам, че и вие ще подкрепите другите като мен. Така ще изградим основа за елементарна форма на приятелство – доверие и взаимопомощ. Ще се надигнем срещу тъпите закони, които прокарват в образованието, срещу лошата уредба на системата и десетките ограничения и документи, които ви пречат да си вършите работата. Заедно, свързани от обща цел и лоялност, ще променим нещата. Ще се опълчим на покварата и ще създадем по-добро бъдеще за всички. Само трябва да сме заедно. И ще победим. И за свестните родители – ако видите неучтив баща, който крещи на любимия учител на детето ви, наритайте го. Защитете достойния човек, който се грижи за децата на България, докато вие сте на работа. Така ще му покажете, че все още има смисъл да се бори, ще му дадете нови сили, които ще го заредят за седмици наред. Не само като набиете невъзпитания човек. Добра дума, усмивка, подарък и други малки неща ще дадат криле на този човек. Криле, с които ще научи детето ви да лети и да достига най-високи и красиви върхове. А този, който сте набили, може да изгуби самоувереност и да се откаже да става народен представител.

(следва продължение)