автор: Dido080

Мама казваше, че да се водят дневници е момичешко занимание- да се оцветяват букви с маркер, химикал...., защото в нашият дом буквите са измислени от нея.
Тя пазела буквите далеч от хорските погледи, умеела с калиграфска точност да им предава автентичност. Но някой все пак успявал да види буквите през прозореца, друг да събере тези пред вратата и ги сложи по редовете.
С Момичешките главни букви момчетата правили какво ли не. Решели косите, после ги хвърляли в реката и т.н. Мама тогава никак не била доволна- само повтаряла: ако не ми върнете буквите има да патите има да патите.
Те я познавали достатъчно добре; знаело се всъшност, че буквите отново ще осъмнат на местата си.
Та когато започнах да водя дневника няколко букви оказаха люто съпротивление. Бягаха от редовете ту на ляво, ту надясно. След седмица обаче нямаше и следа от тъмното мастило. Изреченията ми изглеждаха напълно нормални. Момичешките главни букви бяха образували заглавие-едно никому ненужно заглавие, което ако някой би прочел, можеше и да оспори смисъла, автентичността на моите рецепти.
Дневник за рецепти, за разни случки, чрез описанието на които исках да снема вината от себе си. Няма ден от живота ми през който аз да не съм виновен за нещо.