автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Александра още я нямаше и не знаеше докога може да протака преговорите с поставените лица на Древните. Ситуацията започваше да му лази по нервите. На всичко отгоре щом доближи личната си каюта усети натрапчиво присъствие:
- Самата Юлия Августа – Еридиан рязко влезе и затвори плътно – на какво дължа височайшото ви посещение?
- Дойдох да видя сина си.
- С щялото ми уважение госпожо, но мисля шегата е много груба… всъщност какво наистина правите тук, баща ми вече не ви ли е приоритет?
- Приоритетите се променят, а и той никога не е бил мой приоритет…
- Какво се опитвате да ми кажете?..
- Ти беше приоритета, а после и Алени… майка ти беше добър, верен приятел.. бих сторила всичко за нея.. Почакай, та аз направих всичко за което ме помоли..
- !?..
- Време е да прогледнеш , направих чудеса от храброст да разкарам Стихиините от това Пространство, само и само да го изкарам от тук, но сега приоритета е Александра, а тя излиза сама и дори ти не можеш да я последваш. Той ще се домогва до нея, ще се опита да я контролира, трябва да ми помогнеш..
- И какво да сторя, както сама отбеляза не мога да я пазя в Потока..
- Задръж я тук поне докато СЕВДА не бъде завършена..
- И как да стане?
- Онова момче Свен, тя можеше да го убие, но го отведе в Потока.

***
Кралицата също поклати криле.
- Успях да формирам групите надписи. Приличат повече на цифри отколкото на букви. Струва ми се че мога да ги преведа в изображения:
На визьора се появиха тлъстички тъмни „морски звезди” които вършеха някакви свои си неща и прозрачни много по фини техни подобия, които сякаш ръководеха въпросните дейности. Неголеми групи от около 20 индивида следваха своя прозрачен пълководец.