автор: apostola

Иди си! Недей да се връщаш.
Сърце ми към тебе изстина.
Не искам към мен да обръщаш
стрелите на долна причина.

И пътят ни беше до тука,
и всеки поема по своя.
Че всичко във нас се пропука
по стръмния път на завоя.

Объркани чувства хранИхме.
В душите си плевел посяхме.
Не се от разпада спасихме
и двамата даже не спяхме.

Защо да се лъжем тогава,
че пътя ни общ е нататък?
И не за пари, ни за слава
сме длъжни да идем оттатък.

Иди си!Недей да се връщаш!
Аз тръгвам във лява посока.
Надясно ти гръб ми обръщаш.
А летвата тъй е висока...