Всяка пролет е надежда
със цветята разцъфтели.
Тя към лятото повежда
със любовните си трели.
Всяко лято е класило-
в него хлябът се изпича.
А бостанското плашило
в топъл ден се врича.
Есента пък е тъгата
с цветовете си красиви.
Скърце вече й снагата
от мъглите гъсто сиви.
Зимата е хала цяла
в пазвата със студовете.
И покрива с черга бяла
и села, и градовете.