автор: apostola

Както и да те погледна,
ти си моята жена.
Ти- надеждата последна,
моя нежна светлина.

Ти си ми живота ценен.
Твоят пък живот съм аз.
Цял живот за тебе женен-
от първи до последен час.

Пътят общ ни е за двама-
няма в него кръстопът.
Обичта ни- диаграма,
е черта от кръв и плът.

Времето не ни пожали:
взе си своето от нас.
Но с ръка ще ни погали
във последния ни час.

Както и да те погледна,
ти си моята жена:
първа и последна
в мировата тишина.