Младост.
Клисарят видя едно кухо дърво, пълно с пчелни пити. Опомни се набързо и взе да слага питите върху масата, да ги описва по форма, големина.
Той всъшност сънуваше един и същи сън: все кухи дървета, пчелни пити с различна форма, цвят, големина.
Когато остаря тетрадките вече бяха толкова много?
Съхраняваше ги близо до кошерите!
Керемиди.
По покривът му нямаше керемиди.
Спас ги продаде на филмовото студио: били старовремски.
С парите щял да си купи от онзи препарат, който разреден с котешка кръв, можел да удължи живота с цели осемнадесет години.
Ако на ръката му пишеше друго, той щеше да се откаже..........
Да направи пещ, близо до саксията и да почне да меси: тухли, керемиди.
Да ама не, на нея пишеше: “Котешката кръв е толкова важна съставка, толкова неделима съставка, че варваринът би натоварил всяка старовремска керемида, която ,според него, щяла да пречи на шумата и клонките“.
Надписът върху ръката се предаваше от поколение на поколение....
Още когато ръцете започваха да се движат в утробата, мастилото покриваше пръстите. Първо дланите, после китките.
Новороденото трябваше да бъде припознато. Да се вадят доказателствата, че някой, един ден ще знае как всъшност да живеем с цели осемнадесет години повече......Когато изреченията станеха четими, когато лупата започнеше да ги разбира, някой щеше да се опита да открадне рецептата- така ставаше винаги!
Затова Спас слагаше върху ръката си онова парче плат: харизано му от вуйната на леля му.
Имаше толкова парчета плат по стълбите, никой не ги махаше, знаеха за какво служат те?