автор: apostola

Подреждам думите си- птици,
по опнатите чувства- жици.
Така се раждат стиховете
във сенките на часовете.

В завършващ стих със женска рима
поставям женска птица зрима.
В завършващ стих със рима мъжка,
там мъжка птица в края пъшка.
..................................
А птиците със чувства мои,
групирани в куплети- ято,
те следват полетите свои
и се сбогуват с мойто лято.

Когато в мен настъпи есен
и зимата на праг почука,
птиците ще кацнат с песен
душата ми да вдигнат тука.

Ще я издигнат с песен чудна
над облаци и над луната.
Със жаждата си още блудна
ще се врекат на светлината.

А тука ще останат лИсти
с гнезда от птиците ми бели.
По жиците ми- чувства чисти,
ще кацат птици не летели...