автор: stiphenstrash

В квартала нямаше дори невръстно хлапе,което да не я познава.Всички се обръщаха към нея,дори и тези на преклонна възраст,с "леля Славка"-своебразна форма на уважение към личност с особени заслуги.
А се бе пенсионирала като обикновена медицинска сестра в хирургическото отделение на местната болница.Там женицата се бе сблъскала с повратности на съдбата,които бяха подлагали на нечовешки изпитания хрисими хора,останали до последния си дъх верни на основните християнски добродетели,необременени от карма,тегнеща над поколения.Самата Славка си остана дълбоко вярваща и чувстваше за свой основен дълг да помага на самотници и страдащи,без да търси полагащото й се професионално възнаграждение.Нещо повече,след като синът й емигрира в Америка,а дъщеря й,също медицинска сестра,се задоми в "мъгливио Албион",както шеговито,с тъга,споменаваше често,тя насочи своята отзивчивост към животните.
Тази квартална майка Тереза не пропускаше литургиите в храма и бе сред най-усърдните мирянки.
Една студена зимна утрин момчето,което обслужваше парокотелното към божия храм и сложи в ръцете малка пухкава черна котка.Състрадателната жена почна да храни и пои мъничето.Само за няколко месеца то се оформи като престижна котешка порода-чиста Ангорка или Персианка.С дълго черно копринено руно и дебела опашка.Благородничката предизвика голямо оживление сред внуците й,които по скайпа бързаха първо да поздравят Пуфи на чист български език.Дори веднъж дядо Аспарух,другия стопанин,който не понасяше кучета и котки сега я гушкаше и галеше.
А по принцип дядо Аспарух си имаше излъчване на кисел,заядлив пенсионер,но то се дължеше на проблемите на костната му система.Но веднъж след поредната плекситна атака задрямал пред телевизора,го разбуди приятния гъдел на нещо топло и здравословно.Пуфи се беше настанила на болното му рамо и скоро той усети благоприятното й въздействие..
От този момент дядо "Пуфчо",както го наричаха децата, почна да глези черната ангорка с по-качествена храна,а Пуфи стана неговото единствено лекарство срещу острите бодежки.
Оттогава заживяха много задружно леля Славка,Аспарух и Пуфи-до деня когато се случи нелепото нещастие с "Майка Тереза".Понечила да спаси един помияр от улицата и ненадейно един джип й налетял.
Овдовелия бай Аспарух дълго плака.
През следващите седмици посетителите на гробищния парк почти всеки ден наблюдаваха една пасторална картина.Един белобрад старец и една ангорска черна котка приседнали край един гроб отрупан с цетя стояха безмълвни.
Когато някой нов посетител на гробищата питаше кои са те,му отговаряха:
--Пухчо и Пуфи.