автор: ednorogo

Здравей, пак съм аз... Все се питам, как ли родителите ти посрещат факта, че продължавам да те търся, въпреки че вече имаш сериозна връзка и как ли негодуват срещу това. Пък и не само те...
Нямам думи да изразя всичко онова, което минава през мен, докато общуваме и не искам да си представям битието си без да мога да изпитвам това чувство. Какво значение имам обаче тук аз, щом като до теб има прекрасен човек, който с пълно основание иска да те направи щастлив и да сподели с теб тази благодат? Точно, защото те обичам нямам право и за нищо на света не искам да вгорчавам личния ти живот, независимо от това, че определено ме е грижа, какво се случва с теб, къде си и как си... Боя се, че с нещо ти вредя, че нарушавам хармонията около теб, че невидимата ми ръка замрежва или омаловажава осезаемото присъствие на жената до теб. Не е честно спрямо теб, не мога да допусна да обърквам живота на човека, който от своя страна е белязал моя и то с червено от край до край. Никак не е почтено и спрямо момичето ти, защото наистина й желая всичкото щастие на този свят, пък било то и с теб. Душата ми е скъбна и неспокойна, понеже чувства всичко това и знае, че тайнството на любовта не е като дядовата ръкавичка, в която все ще се намери място за още някого... Когато човек се отдавя някому изцяло, иска винаги да знае, че е най-важен за този, когото обича, че всичко друго може да почака.
С какви очи тогава бих застанала един ден пред двама ви, ако Провидението реши да подреди нещата така, че да се срещнем? Може би чувствата ти към мен са от съвсем различно естество и не ти се налага да водиш борба или направо война със самия себе си... Вероятно аз съм много по-полярна и не съм в състояние да открия никаква златна среда, още повече, че не умея да се преструвам. С какво право и в качеството си на каква тогава продължавам търся контакт с теб?
Опитвам се да си представя, как бих могла да съществувам, знаейки, че теб те има, а отсъстваш от живота ми, че си се вселил в душата ми, а липсваш на очите ми... "Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден", беше казал някой, но дори и да исках, пак нямаше да мога да излъжа сърцето си веднъж завинаги. Няма смисъл да си губя времето в напразни опити. Ето защо цялото ми съзнание ще бъде винаги близо до теб. Но трябва да те оставя на спокойствие, не бива повече дa хвърлям сянката си върху щастието ти, ако наистина те обичам и ти желая най-доброто.
А ако един ден се почувстваш самотен и изоставен, аз ще бъда насреща и до теб, и зад теб.

Твоя И.