Стоварва слънцето лъчите
над тази ледена земя.
Изсъхват в тъмното очите-
от туй ме вече досрамя.
Надига се вихрушка тъмна
и облаците не мълчат.
На мен сега така ми съмна,
че има още да гълчат.
Изви се буря безпощадна.
Небето се изсипа тук
и над тълпата днес площадна
дъждът удари със юмрук.
Намокриха се и душите,
и всичко плувна във вода.
А те си питаха ушите...
Пак Те- "народните" чеда!