автор: alex_dlr

„Омраза – най-могъщото чувство, според Джак Ръсел. По начало сестра на гнева, тя бе фокусирана върху една цел... една жертва. Докато гневът унищожаваше всичко по пътя си, омразата бе целенасочена. Тя правеше младежа фокусиран, даваше му цел в живота и желание да става от леглото всяка сутрин.
Едновременно изгаряща и ледена, емоцията не го напускаше, нито отслабваше. Джак нямаше нищо против, защото сладката болка, която гореше в душата му, го поддържаше жив.”
Из „Приказка за отмъщението 2: Син на гнева”

Виждам какво се случва. Нарастващата липса на търпение у хората, протестите, несправедливостта, идиотските закони, които се опитват да прокарат от правителството. На хората им писва. Винаги са усещали, че има нещо нередно, но чак сега решават да направят нещо, за да го спрат. Правят опит, но често се отказват. Не искам да давам прогнози дали ще се откажат и този път. Искам само да изкарам нещо, което стяга гръдния ми кош като огромни клещи.
Никога не съм се чудел защо лошите хора се издигат, а свестните остават в студените низини. Причината е страх от схватката, която трябва да се проведе, за да не позволиш на противника да стъпи върху теб, за да се изкачи нагоре. Схватките плашат добрите хора, защото те са добри и не биха прибегнали до бой, дори да е изразен в нефизическа борба. Те са склонни да отстъпят, дори след като ги спънат и запратят в долната част на стълбището, защото са научени, че така е правилно. Ако се опиташ да настигнеш подлеца, който е причинил най-гадното ти падане в живота, и го накараш да си плати, ще си извършил ужасяващо деяние – отмъщение. На това място щеше да е подходящо да удари гръмовният тътен на готически орган, защото неговият звук прокънтява в ушите на добродушковците, когато чуят зловещата дума.

Отмъщение! *Та-да-да-дън! Та-да-да-дън!*

Никога не съм разбирал страха на хората от отмъщение, от това да станат отмъстители. Те се притесняват от последствията, от напрежението, от страданието, което ще причинят, от болката, която ще видят в очите на врага си. Страхуват се, че в тези очи ще видят отражението на чудовището, в което са се превърнали. Да, знам от какво се страхуват. Просто не разбирам защо се страхуват. Нима е по-достойно да търпиш шамарите на наглите хора, които не зачитат събратята си и крачат към успеха, стъпвайки върху телата на тези, които са пратили на земята? Единствената причина да крачат равномерно към целта си е, че никой от повалените не е имал куража да се изправи, да го настигне и „да го хвърли в бездната, от която е бягал цял живот”. Неговата пасивност, изборът му да се обърне и да забрави унижението са причина за всички провалени животи, за всички тела под краката на тирана. После мирните душици заявяват гордо, че отмъщението е оръжие на слабия, а силните продължават пътя си без да търсят разплата. Не ми ги разправяйте тия, миряни. По гърба ви има отпечатък от подметка на обувка, която може да си вземете само на изплащане за две години. И това само едната обувка. Признавам, че по моя гръб има белези от бича на съдбата, но аз се гордея с тях. Те ми напомнят, че водил битки, губил съм, печелел съм, но съм останал прав. И точно споменът от получаването на раните ми напомня кой съм и че не трябва да се предавам, когато срещна трудност, която създава колебание в това, което съм избрал да бъда.
Бездействието ни превръща в миди. Съществуваме само за да чакаме някой, който ще разтвори черупката ни с нож и ще изсърба звучно живеца ни. Но точно бездействието е причината да не мога да спя нощем. Чувството, че мога да направя нещо, за да подобря живота си, и не го правя, може да ме накара да се тормозя много повече от това, че съм направил нещо, което мнозина смятат за нередно.
Преди време работех като учител. Една година замествах насам-натам, след това станах редовен учител. Имах малък стаж, но това не ми пречеше да видя какви са проблемите. Повечето деца от пети до осми клас не можеха да четат и пишат. Как са стигнали дотук при това положение? Такава е политиката на училищата – ако оставят децата да повтарят, те се отказват от ученето. Училището губи ученици, което означава, че губи и пари. Затова малките могат да си позволят да не учат, да се държат като олигофрени, да не посещават редовно занятията и въпреки това да завършат и да вземат диплома. Освен това деца от първи до четвърти клас не могат да повтарят, независимо от лошите оценки. Та, дори да е неграмотен – минава. Лоши оценки, много отсъствия, липса на елементарни знания – нищо не може да спре възпитаниците на началното училище!
Да се върнем на това с бездействието и действието. Започнал практиката като редовен учител, отидох на събрание на даскалите по БЕЛ в област Монтана. Там бяха изложени резултатите от матурите, които се оказаха плачевни. Ужасяващи! Жената, която представяше статистиките, предложи тези, които имат идея как да подобрим успеха на децата и могат да посочат причините за слабите резултати, да говорят пред всички. Изчаках уважително по-опитните си колеги. Те само се оглеждаха из залата и мълчаха. Нямаха намерение да говорят. Това ме учуди. Нима не забелязваха какво се случва в училищата? Както казах, бях работил насам-натам, говорил бях с колеги по тези теми и имах поглед върху състоянието на училищата по моя край. В крайна сметка видях, че другите нямат какво да кажат, а аз имах, затова се изправих, представих се и казах каквото имах да казвам. Заявих, че не може да обясниш какво е сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение на дете, което не знае как изглежда буквата „З” и всъщност проблемът не е в подготовката за изпита, както се опитваха да ни убедят, а е в това, че децата нямат основна представа за четмо и писмо. За да не изглеждам като мрънкало, предложих и елементарно решение – в часовете за консултации или в определени специално за такава дейност часове, учениците от прогимназията, които не са грамотни, да се научат да четат и пишат, за да могат да достигнат поне на ниво за тройка. На тези, на които им е трудно да четат – да им се дават задачи да четат (на ум и на глас), развивайки скоростта на четене и възприемане. Не мислех, че съм открил топлата вода. Всеки можеше да види какви са проблемите и причините за ниските резултати от зрелостните изпити, стига да прекара една седмица в училище. И решението е просто, но би отнело много време… Та, колегите се разшушукаха, жената с презентацията каза, че това е интересно становище и всички си тръгнахме по живо - по здраво. Изненадата дойде на следващия ден, когато директорът ме повика в дирекцията, за да ми каже, че е получил сигнали, че на вчерашното събрание съм казал, че учениците в нашето училище са неграмотни, че учителите са олигофрени, а самото училище не струва. Отне ми известно време да осъзная какво чувам. Припомних си какво съм казал и нищо от него не звучеше дори близо до идиотщината, която чувам. Директорът ме познаваше и знаеше, че не бих казал нещо такова, още повече баш на онова място, та ме предупреди да внимавам какво говоря, защото покварата в образователната система е огромна и всеки опит за отпор срещу заразата само ще влоши нещата, затова е по-добре да си кротувам.
Скоро стана още по-лошо, защото шаблоните, наложени от цивилизацията, взеха превез. Някои хора решиха, че НЕ МОЖЕ!!! учител с такъв малък опит да говори за проблемите в образователната система. „Недопустимо!!!”!!! Така и не чух един свестен аргумент. Никой не каза, че не съм прав за нещата, които казах; никой не се аргументира защо не съм прав. Просто обществото реши, че ти трябва стаж, за да имаш право да кажеш истината. Добре. Тогава защо учителите с 10, 20+ години стаж мълчаха? Изчаках да кажат истината, но те пасуваха, затова постъпих като нормален човек, който иска да живее в по-нормална държава, и казах „право куме у очи” какъв е проблемът. Не мисля, че ти трябва голям стаж, за да заслужиш правото да си достоен гражданин. Да си достоен не е право. То е задължение, което всеки поема, ако все още живее в цивилизацията и ползва удобства, които не си е направил сам – дрехи, храна, легло, дом.

(следва продължение)

ПП: Заглавието е „Отмъщението е оръжие на слабия” или защо съвременният свят се управлява от галфони", но излезе, че е много дълго и го промених малко :)