автор: Mitko19

Срещнах вчера баба Цвета. Слезе от една кола,
пременена и напета като гиздава мома.
Припка бабата, сияе като коледна елха.
Каза ми: - Да ти призная, дяволски ми провървя.

И разказа, че на село, в изоставен двор до тях,
преди три лета засели странна някаква трева.
Като гръсти, ала ниски, до към кръста ѝ едва,
а за да дадат кълчища, трябват едрички стебла.

Страшна жега бе на село, суша – всичко изгоря,
та кокошките завела сред тревата да кълват.
Вечерта си ги прибрала, но ги сбирала до мрак,
а на сутринта видяла: към тревата тичат пак.

А във полога лежали едри, хубави яйца.
Половината продала, после хапнала и тя.
Станало ѝ леко, леко, не я свъртало у тях
и отишла дядо Цеко да задиря – грях не грях...

В махалата се разбрало за вълшебните яйца,
та съседите събрала. После станала една...
Често идвали в неделя, хапвали си на корем,
после пели, други спели, трети спретвали харем.

Тъй щастливите кокошки хранила до есента.
Щяла да ги храни още, но пристигнала кола.
Не кола, а лимузина, дълга като нов сайвант.
В нея – някаква гадина с ланец и в син анцуг, с кант.

Взела баба да хитрува, кожата дано спаси.
Ала той я разцелувал, поклонѝл ѝ се дори:
- Как досети се да скриеш дрогата ми във яйца,
та сега си я пласирам без проблеми по света?

Да направим с теб комбина: плащам всичките яйца,
а за птиците ще имаш оранжерия с трева.
Хем със парно ще се топлиш и безплатно при това,
хем и няма да ги гониш из браздите вечерта.

- Става. ... Днес е бизнесдама, проумяла, че сега
мутри в бизнеса ни няма, само яки господа.

... Питах: - Ако полицаите сделката заподозрат?
Каза тя: - И те похапват от щастливите яйца.
И си тръгна с Шевролета. Неусетно осъзнах:
Истината е в късмета. И в големите яйца.