автор: apostola

Харесвам свободата
и сладостта й нейна.
Посрещам я горката
със радост ненадейна.

В душата ми се чупят
вековните окови.
Не могат да ме купят
с илюзиите нови.

Че полет на духа е
и жива свободата.
Мехлемче за слуха е
и смърт е за бедата.

И на земя чедата
загиват все за нея.
Нали е тя следата
на висшата идея?!