Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става сиселОто.
Една каруца в пътя там
преди зората се търкаля.
По сънения път- си знам,
тя коловоза пак разкаля.
И старци-станали- гълчат...
Денят проклинат от зарана.
А още птиците мълчат-
сънуват нива разорана.
Изгрява слънцето със смях
и хлътва в празните къщурки.
На прага бабите- за грях,
замислени стоят без хурки.
И няма млади. Без деца
селОто губи своя смисъл.
Отмират старите лица
и...Господ вече ги отписал...