автор: bebvragalowski

Живея с ангел с ангелски очи,
прашинка от дъгата на всемира.
Дете е, но пълзи, върви, не спира
да прегръща, и смисъл да намира,
дори когато нещо ми горчи!!!

От сутрин още гледа и мълчи,
далеч от битието на плебея.
Душата чиста е, и му личи,
че от рая с чартър, май, кажи-речи,
пристигнал е, да мисля и не смея!

Докосва ме, нали съм му баща,
усмихва се, когато си поиска.
Кръвта вода не става, но в кръвта
изглежда се заражда любовта,
която свята е, и ни е близка!

Щастлив съм, че под моя покрив свят,
прегръщам ангел с пясъчни къдрици.
Не ми е нужно да съм по-богат,
простил съм на държава, род и брат …
Сега подписвам слънчеви шестици!