автор: apostola

Къде съм тръгнал през нивята
и аз да пиша стихове.
И като скитник по земята
да трупам божи грехове.

Не ми ли стига тази проза,
в която газя всеки ден.
И да изпивам пълна доза,
и от горчилката за мен.

Къде да търся тези думи,
които да редя във стих:
под гнилите ли вече шуми,
или в душата дето скрих?

С какви слова да го опиша
и тоз безумен днес живот?
Накрая и да се подпиша,
че ще удържам своя вот...

В душата има и горчилка,
но в нея има и заряд.
В ръцете трябва ми точилка
и гневни думи- цял отряд!