автор: apostola

Живота ми е наниз шарен
от различни настроения.
И аз до днес- така прошарен,
нямам даже и съмнения.

И този наниз е опънат
в моята космическа душа.
И на места дори прегънат,
но в душата- вътре- го суша.

Така във себе си отглеждам
сухи билки за илач и цяр.
В сърцето тихичко поглеждам
има ли от наниза и кяр.

Така душата се калява-
знае вече тънкия нюанс.
Макар, че вече намалява
поднебесния житейски шанс.