автор: _katerina_

Душата е затворена в пашкул,
незримо се бунтува в тъмнината.
Изпаднала в безумен абажур,
обречена се чувства светлината.
И болката разкъсва по парче
невидимия свят на таз измамност.
В упорството не иска да прозре
катарзиса на страдаща аморфност.
Събличайки монашеската дреха
намира свобода за своя път.
Красивата обвивка е утеха,
но красотата не е само плът.
Отвориш ли очите с нови мигли,
цветът на ирисите ще е друг.
Очакваното щастие изригва
с усещане за цялост в изумруд.
И в полета на синя пеперуда
съзираш истината свята,
че видимото само е заблуда,
невидимото – пътя на душата.