автор: apostola

Ей, хора! Картичка ще пратя!
Елате в моята душа.
Ще ви посрещна и изпратя
и без да мисля, че греша.

Широко съм скроен за всички
и няма мои, няма твой.
Харесвам дворните тревички,
цветята ми да са от сой.

Че място имам аз за всички
в душата ми- голям салон.
Гнездо за влюбените птички,
които търсят тук подслон.

Бравата си изхвърлих вънка-
душата ми е без врата.
И всеки влиза в мен без спънка
на сянка в топлите лета.

Една душа от мен остава
и тя в живота се радвА.
Сега на Господ тя пристава
и сменя своята съдба.