автор: huhavel

/Тъжни размисли,провокирани от Ботевите текстове "Борба" и " Моята молитва"/
„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита…”

Парадоксална българска действителност! „Векове цели разум и съвест с нея се борят”…..за сега без успех.
Извечният установен от Бога порядък отдавна не е какъвто трябва да бъде – строго нареден и хармоничен. Целият видим свят е потопен в нравствен хаос и безпътица. Размити са границите между добро и зло.
И в миналото, и в днес народът е съзнателно приспиван, държан в неведение, за да бъде покорен. А „без силата на мисълта това, което ние наричаме съвест, се изражда в мечти, оправдаващи злото”./Уилям Чанинг/ Какво се случва с разумът? Той измисля аргументи, оправдаващи разумността на постъпката, докато съвестта ни отклонява от извършването й.
„Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!”
Едновременно гневни и пророчески думи. Тъжно, жалко и страшно! Ботевата действителност и днешната реалност предлагат измамно добруване, привиден ред, утопично приспиване на човешката съвест. Върховният творец е мъртъв, безчувствен, егоистичен, далечен и чужд. Той е „помазал царе, папи, патриарси”, но е оставил „човекът роб да бъде на земята”, учи го” да търпи и да се моли”, а страхът от Него „било началото на всяка мъдрост”…..
„Свещена глупост!” Срещу тези проблематизирани постулати застава мисълта на Никола Шамфор : „Убеждението – това е съвестта на разума”. Разум и съвест могат да помогнат на човека да види злото в самата му същност и да посочи корените му; да анализира социалния ред и да докаже неговата несправедливост. Ала” погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде…”
Доброто е неоткриваемо. Злото се припознава в лицето на продажната българска интелигенция – чорбаджии, духовенство, учители. Те градят” царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи”. Те изричат лъжливи думи. Те насаждат пасивност и невежество. На тях могат да се противопоставят само разумът, борческият идеал и съвестта. Това са оръжията, с които човек да се бори срещу догматизма, лицемерието и несправедливостта на съществуващия земен ред. Но…
„Светът привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи….”