автор: botyofentiev

Живях по някакви мои закони,
от някой харесван, от други – прогонен,
убивах мечти във вино и стих,
загивах възторжен и ... тих.

Обичах в живота любовни игри
и нежност щедро раздавах,
за цигари често нямах пари,
та съдбата ли да управлявах.

Дано съм оставил някъде нещо,
парченца от мойто сърце,
в някого някак си по-горещо
да тупкат, незнайно къде.

Умирам в безчестие,
но ненаказан ще си отида от света,
изнудил съвестта си, белязан,
сам на себе си да си простя.

Бойко Беров - botyo