автор: apostola

Празниците свършват,
делниците- също.
Птици се прекършват
и във тебе също.
Идва ден последен
в пътя ти нагорен.
И във гроба леден
пускаш вече корен.

Ето. Идват гости-
те са просълзени.
И за "Бог да прОсти"
пийват огорчени.

Всеки ще потърси
в тебе малък спомен.
Скръб ще го разтърси
в погледа му скромен.

Те ти слагат цвете
над пръстта корава,
а в очите- двете,
мъката остава...