Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 4
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: Albatros
:: rajsun
:: steelsoul
:: princesa19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтдавна
раздел: Избрано поезия
автор: Marta

Нека ми се присъни татко.
Отдавна не съм го виждала.
Три години откак е оттатък.
Сънища триста по трижди.

Като вълни се разбиват годините.
Сънища - лепкава пяна.
Викам татко да ми се присъни,
татко отдавна го няма.

Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична.

Татко, надявам се там, където си
никой не е безразличен.
Светло. Просторно. Широко.
Като дълго вглеждане в пламъка.

Татко, не помня сънища.
Идвал си, а ме е нямало.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.11.2015 @ 17:19:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
850 четения | оценка 5

показвания 22597
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Отдавна" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отдавна
от somebody на 23.11.2015 @ 18:23:09
(Профил | Изпрати бележка)
Там е мила. На широкото, на светлото, в простора. Ще идва в сънищата щом си го повикала и го чакаш. И моят татко е там от миналата година. И понякога идва, понякога е просто в мислите ми. http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=180944
Може да са се срещнали двамата ни бащи и да играят табла под някоя сянка в хубавото време.
Да е светла паметта им. Няма как да ги забравим. Загубата на родител е голяма, но обичта, която остава в сърцата ни е завинаги. Прегръщам те, Тиквичке. Нали знаеш, че живеят чрез нас и децата ни.


Re: Отдавна
от Ray (bdoych@abv.bg) на 23.11.2015 @ 21:15:10
(Профил | Изпрати бележка)
Днес е тъжен ден. Трогна ме.


Re: Отдавна
от puh4e на 23.11.2015 @ 21:22:54
(Профил | Изпрати бележка)
"Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична."

Голяма е, като духа им. Щастливи сме, че сме ги имали и ги имаме, нали?....


Re: Отдавна
от IGeorgieva на 23.11.2015 @ 23:00:26
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли, при мен годините. в които "ме е нямало", са много повече!
В началото живеех с очакване...после...
Много, много хубав стих!


Re: Отдавна
от rajsun на 24.11.2015 @ 07:49:00
(Профил | Изпрати бележка)
Светло. Просторно. Широко. И тихо...


Re: Отдавна
от daro на 24.11.2015 @ 08:07:15
(Профил | Изпрати бележка)
"Отдавна..." колко неприлично къса дума... и колко несъстоятелна в

непроявената ни същност

...бащите, родителите ни винаги идват, когато се губим... когато

отсъстваме от последния им залък, отдаден за нас... когато

ласката на спомена я приемаме като посегателство към личното

ни утвърждаване в обезлюбеното обществено семейство...

Марте, поздравявам те за тези издишани стихове!

позволявам си да ти споделя и един мой дъх:

Непокътната отнесох последната храна -
изнемощял оставил си и нея.
И всеки път, когато
залъка последен по навик си оставя
ти пак си тук, и оживяваш...
не мога те преглътна, татко.

Мир на душите им...

...(.)


Re: Отдавна
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.11.2015 @ 08:14:52
(Профил | Изпрати бележка)
да помълчим


Re: Отдавна
от zinka на 24.11.2015 @ 09:13:30
(Профил | Изпрати бележка)
Удивително стихотворение, мила Марта!!!
Не съм тук, не съм..................

Поклон!


Re: Отдавна
от jezabel на 27.11.2015 @ 20:54:23
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Хубаво си го казла, Марта.


Re: Отдавна
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.12.2015 @ 16:32:17
(Профил | Изпрати бележка)
Пропуснала съм го, а е толкова затрогващо и истинско..!
Те, бащите ни, / лека им памет/ ни откриват, виждат и дори напътстват по някакъв свой начин винаги, дори и да не ги видим, дори и да не запомним думите им, излезем ли от съня си, Доре.
Но баща ти е щастлив със стиховете, които си му посветила, вярвай в това!


Re: Отдавна
от Meiia на 09.12.2015 @ 14:46:16
(Профил | Изпрати бележка)
Аз помня сънища, но пак е липса.
Ставаш "по-"... или "по друг начин" буден, бдителен - да не би да пропуснеш сън, видение, знак, намек от други светове. Защото Този става някак недостатъчен и непълен.