 |  Нека ми се присъни татко.
Отдавна не съм го виждала.
Три години откак е оттатък.
Сънища триста по трижди.
Като вълни се разбиват годините.
Сънища - лепкава пяна.
Викам татко да ми се присъни,
татко отдавна го няма.
Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична.
Татко, надявам се там, където си
никой не е безразличен.
Светло. Просторно. Широко.
Като дълго вглеждане в пламъка.
Татко, не помня сънища.
Идвал си, а ме е нямало.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Отдавна" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отдавна
от somebody на 23.11.2015 @ 18:23:09
(Профил | Изпрати бележка) | Там е мила. На широкото, на светлото, в простора. Ще идва в сънищата щом си го повикала и го чакаш. И моят татко е там от миналата година. И понякога идва, понякога е просто в мислите ми. http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=180944
Може да са се срещнали двамата ни бащи и да играят табла под някоя сянка в хубавото време.
Да е светла паметта им. Няма как да ги забравим. Загубата на родител е голяма, но обичта, която остава в сърцата ни е завинаги. Прегръщам те, Тиквичке. Нали знаеш, че живеят чрез нас и децата ни.
|
]
Re: Отдавна
от puh4e на 23.11.2015 @ 21:22:54
(Профил | Изпрати бележка) | "Отдавна...Тази дума е толкова
малка? Голяма? Прилична."
Голяма е, като духа им. Щастливи сме, че сме ги имали и ги имаме, нали?.... |
]
Re: Отдавна
от IGeorgieva на 23.11.2015 @ 23:00:26
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, при мен годините. в които "ме е нямало", са много повече!
В началото живеех с очакване...после...
Много, много хубав стих! |
]
Re: Отдавна
от rajsun на 24.11.2015 @ 07:49:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Светло. Просторно. Широко. И тихо... |
]
Re: Отдавна
от daro на 24.11.2015 @ 08:07:15
(Профил | Изпрати бележка) | "Отдавна..." колко неприлично къса дума... и колко несъстоятелна в
непроявената ни същност
...бащите, родителите ни винаги идват, когато се губим... когато
отсъстваме от последния им залък, отдаден за нас... когато
ласката на спомена я приемаме като посегателство към личното
ни утвърждаване в обезлюбеното обществено семейство...
Марте, поздравявам те за тези издишани стихове!
позволявам си да ти споделя и един мой дъх:
Непокътната отнесох последната храна -
изнемощял оставил си и нея.
И всеки път, когато
залъка последен по навик си оставя
ти пак си тук, и оживяваш...
не мога те преглътна, татко.
Мир на душите им...
...(.) |
]
Re: Отдавна
от zinka на 24.11.2015 @ 09:13:30
(Профил | Изпрати бележка) | Удивително стихотворение, мила Марта!!!
Не съм тук, не съм..................
Поклон!
|
Re: Отдавна
от Marta на 27.11.2015 @ 13:14:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ноември е един твърде личен и противоречив месец за мен, Зинка. Повечето хора от семейството ми са родени в ноември и месецът се оказа така удобен за смърт в семейството. Изобщо ръка за ръка - черно и бяло, скръб и радост...сълзи и смях. Голям ноември.
Благодаря ти, Зин! {} |
]
Re: Отдавна
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.12.2015 @ 16:32:17
(Профил | Изпрати бележка) | Пропуснала съм го, а е толкова затрогващо и истинско..!
Те, бащите ни, / лека им памет/ ни откриват, виждат и дори напътстват по някакъв свой начин винаги, дори и да не ги видим, дори и да не запомним думите им, излезем ли от съня си, Доре.
Но баща ти е щастлив със стиховете, които си му посветила, вярвай в това! |
Re: Отдавна
от Marta на 07.12.2015 @ 16:14:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В последните десетина дни татко на два пъти ми гостува насън. Помня. Единият беше много зелен. Реших, че раят за всеки е място на което е бил най-щастлив, обикновено в детството...безметежно място.
Благодаря ти, Мария! Светла да е паметта на хората ни и да са блажени там, където са! |
]
Re: Отдавна
от Meiia на 09.12.2015 @ 14:46:16
(Профил | Изпрати бележка) | Аз помня сънища, но пак е липса.
Ставаш "по-"... или "по друг начин" буден, бдителен - да не би да пропуснеш сън, видение, знак, намек от други светове. Защото Този става някак недостатъчен и непълен. |
Re: Отдавна
от Marta на 12.12.2015 @ 17:14:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Много рядко остават при мен. Липса. Тази крадлива, умилкваща се, жестока дума. Дума-процеп, привидно тясна. Да, почваме да се вглеждаме, да очакваме, да търсим - знак, нещо. Светлина, Мей |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 4
Всичко: 798
Онлайн сега:
