автор: atom

А там е всичко, за което знаеш –
земя, небе и техните посредници.
Какво предизвикателно пространство,
което мами с още възприятия.

Но то е всичко, за което знаеш –
облечено макар като желание,
все пак попило сока си от тебе
и тебе залепило на стъклото.

Това е всичко, за което знаеш –
прозорецът е символична граница,
но щом отвъд са мамещи те форми,
то значи, че са твои отношения.

Стъклото ти съвсем не е прозрачно.
Страхува се от всичко непознато
и точно затова те отразява.
Животът ти е стаичка. И толкоз.

Най-важното е, че е твоя собственост.
Най-страшното е, че е твоя собственост.
Едно местоимение те спира.
Но не и него – непознат - Живота.