автор: apostola

Къде е днеска общата ни милост?
Къде потъна гордият ни нрав?
Не е ли туй поредната унилост,
за да затрием даже пътя прав?

Забравихме за топлите курбани.
Гърбеят даже мъжки телеса.
И няма вече в църквите камбани,
защото са вторични железа.

И само кръстовете се издигат
над таз непробиваема мъгла.
И бури във душите се надигат,
че нямат край и днешните тегла.