автор: wingless

Без никой друг да разбере,
за миг решил да полудува,
на двора, в пясъка сърце
ноември с клечка нарисува.

Засмя се – палаво хлапе,
но само ехото отвърна
и в клоните с едно небе
в звезди мечтите му превърна.

Светът за миг се беше спрял
изгубил власт над тишината,
с вика му детски разпилял
парченца радост сред листата.

Не можеше да разбере...
От чисто,есенно вълшебство
дете рисуваше сърце
във спомена от мойто детство.