Светът с вина е непростимо пълен.
За есенна невинност няма място
и всеки намек за въпроси е отхвърлен,
за отговорите е вече тясно...
Пресичат се любов и смърт, омрази,
пресечните им точки светят ярко...
И само истината Бог я пази,
единствено на Него е по мярка.
Единствено към нея устремени
прииждат пеперуди от безкрая...
Докосват я за миг - опиянени,
умират в пламъка И най-накрая.
Светът с вина е непростимо пълен,
прогонена е есента от храма...
А истината тлее като въглен -
невинни просто няма!